Art Revolution: "Шедьоврите оживяват"

Как изглежда срещата с класическото изкуство, когато картината вече не стои неподвижно на стената, а реагира, движи се и започва да разказва собствената си история? За първи път в България пристига интерактивната изложба Art Revolution: "Шедьоврите оживяват", която беше открита на 24 септември в столичен мол и може да бъде разгледана до 17 октомври със свободен вход.

Експозицията представя дигитални интерпретации на десет емблематични произведения чрез изкуствен интелект, добавена реалност и 3D анимация. Сред тях са "Викът" на Едвард Мунк, автопортрет на Винсент ван Гог, "Портрет на Адел Блох-Бауер" на Густав Климт и образите на Мерилин Монро на Анди Уорхол.

Но когато един шедьовър бъде анимиран и превърнат в интерактивно преживяване, приближаваме ли публиката до оригиналното произведение, или вече създаваме съвсем нова творба?

Според проф. д-р Венелин Шурелов – художник и сценограф, преподавател и съосновател на магистърската програма "Дигитални изкуства" в Националната художествена академия, дигиталната среда и рисуването могат да вървят ръка за ръка.

"Едното не изключва другото, но трябва да си дадем сметка за това, че човек с молив в ръка е много по-способен от човек без молив. Но да се върнем в основата на нещата и да отбележим, че моливът всъщност е форма на някакво технологично развитие. След това имаме перспектива, имаме печатна преса, техники, дори говорът е вид технология", обясни проф. Шурелов.

Експозицията използва не само изкуствен интелект, но и система за лицево разпознаване, 3D анимация и е нова форма на общуване с изкуството. Заставайки пред картините те оживяват и разказват историята на своето създаване, своя автор и любопитните детайли, скрити зад платното.

"Човекът казва - аз искам произведението да ми въздейства, не искам да чета. Ако не го усетя, ако не го почувствам, за мен няма художествено произведение. А пък аз мисля, че този контекст, в който се ражда едно произведение, социалните, икономическите, политическите, личните също преживявания и обстоятелства, добавят изключително важна добавена стойност към едно художествено произведение. И затова не бива да отделяме текста, ситуацията, информацията, всички допълнителни обстоятелства, които изграждат едно художествено произведение. Особено в областта на дигиталните изкуства, ситуацията е нещо ключово. Произведение, което може да изгражда ситуация. Дигиталните изкуства се хранят от това. Това е тяхната тъкан. Да са не просто обекти, обеми, композиции, форми, плоскости, повърхности, ами да са свързани по всички възможни начини със средата, със зрителя, с миналото, с бъдещето", посочи проф. Венелин Шурелов.

Къде минава границата между интерпретацията на оригинала и създаването на ново произведение? Могат ли добавената реалност, 3D анимацията и изкуственият интелект да бъдат реален инструмент за образование и привличане на публика към изкуството? Променя ли този тип изложба начина, по който младите хора възприемат класическите автори?

Проф. Шурелов акцентира и друга столична изложба "Folkloric Robots" на Давид Саудер, която може да бъде видяна в Automatic Gallery. Експозицията изследва взаимодействието между традицията и иновациите. От заглавието до самите образи творбите изграждат система от провокативни и хармонични контрасти.

"В случая със Саудер имаме абсолютно индивидуализиран подход. Той обучава, той зарежда тези модели с входящ материал, който е внимателно подбран, премислен, осмислен и зададен по някакви критерии. Това е всъщност много съществена разлика и ние много често бъркаме оценката си към технологията, различни прояви на технологизирани форми на изкуство, между такива, които използват платформи и лесно достъпни средства за създаване на изображени", каза проф. д-р Венелин Шурелов.

Подробности можете да чуете в интервюто на Даниел Ненчев и Вяра Николова с проф. д-р Венелин Шурелов.