Полската цигулкова линия в Европа

По време на международния музикален фестивал "Варненско лято", който преминава под впечатляващото мото "100 години от началото", се проведе традиционния за последните издания музикален симпозиум. Той събира във Варна водещи европейски музиколози, тази година обединени от темата за музикалното наследство и многообразието на славянските музикални традиции. Два от представените доклади бяха за полската музика. Специално за "Полски пулс" разговаряхме с проф. д-р Марчин Тшеншок (Marcin Trzęsiok), преподавател в Музикалната академия "Карол Шимановски" в Катовице. Той за първи път идва в България, беше много впечатлен от Варна, разходи се и до Балчик. Ето какво разказа за пътя си в музиката и науката.

"Моята специалност е изследването на връзката между музиката и философията. Освен музикологията, имам и докторат по философия от Ягелонския университет в Краков. Обичам не просто да изучавам какво са казали другите, а да се опитвам да открия кои музикални структури предават определени философски знания. Имам четири издадени книги – първата беше за Шьонберг, следващата – за връзката между музиката и философията в ранния немски романтизъм, а след това и книгата ми за Стравински. Най-скорошната се нарича "Музиката на опита", сборник с есета за този кръстопът между различните изкуства и науки". Основното, което се опитвам да открия, бидейки доста духовно ориентиран човек, са начините, по които музиката търси нови видове духовност, като започнем от XIX век."

На симпозиума във Варна проф.Тшеншок представи историите на трима големи полски цигулари, чиято история е разпръсната иза цяла Европа и е оставила сериозен отпечатък върху развитието на цигулковото изкуство. Единият от тях е прочутият Хенрик Виенявски, сам той голям виртуоз, който е свързан с формирането на цигулковата школа и в Русия, и в Брюксел, където в Кралската академия наследява Анри Виотан. Творбите на Виенявски за цигулка а сред най-обичаните, изпълняваните и репертоарните и до днес. Другите двама представени цигулари в доклада на полския музиколог бяха Карол Липински и Павел Кохански, всеки от тях – забележителен. 

"Липински е цигулар от първата половина на XIX век, изключително важна фигура за онова време. Именно на Липински Роберт Шуман посвещава своя "Карнавал" опус 9. Липински е свирил заедно с Ференц Лист и дори е имал своеобразен дуел с Николо Паганини във Варшава през 1829 по време на коронацията на руския цар Николай I за полски крал. Това е по-скоро любопитната страна на нещата. Освен това Липински е бил капелмайстор в Дрезден в продължение на повече от 10 години. Роден е в днешна Украйна, както много други полски музиканти. Съдбата на Полша не е била лесна през тези години — имам предвид съдбата на цяла Централна Европа, включително и на България. Споделяме едни и същи исторически неволи. Искам да споделя, че бях много изненадан и се почувствах изключително добре дошъл във Варна, когато видях, че големият булевард, който води от летището към центъра на града, носи името точно на полския крал Владислав Варненчик, който се оказа толкова важен за историята на Варна като град.

И сега за  Павел Кохански – той не е бил композитор, а само изключителен цигулар.. Мисля, че на ръба на XX век е краят на епохата на композиторите - изпълнители. Това е разделителната линия. След това ставаш или композитор, или изпълнител. И така, Кохански е бил изключителен цигулар. През последните  години от живота си е професор в "Джулиард Скул" в Ню Йорк. Умира през 1934 на 50-годишна възраст. От особено значение е приятелството му с Карол Шимановски, тъй като той му е бил като съветник, когато Шимановски е композира много от известните си произведения за цигулка. И това сътрудничествот създава нов стил. Шимановски винаги е признавал, че нямало да успее да  създаде  творби като "Фонтаните на Аретуза" (изумителна пиеса, която прозвуча по време на концертите, съпътстващи симпозиума)  без неговата неоценима помощ. Това е вид изключително изтънчен лиризъм, съчетан в романтичното чувство, което изчезва и остава в миналото."

С любопитство питаме Марчин Тшеншок защо музикалната академия в Катовице носи името на Шимановски – "интересно е, да, защото Шимановски е бил ректор на Варшавската консерватория. Но поради влошеното си здравословно състояние и напредналата туберкулоза, в един момент той е трябвало да се оттегли от натоварващите си административни задължения във Варшава. Чистият планински въздух на курорта Висла бил по-благоприятен за белите му дробове. А точно тогава е пусната новата железопътна линия, свързваща Висла и Катовице и е щяло да бъде възможно той да си живее в планината и веднъж седмично да пътува до Катовице, за да преподава. За съжаление, здравето му се влошава бързо и той умира в швейцарски санаториум през 1937 – ма, преди тази идея да се осъществи. Но заради цялата тази история бива решено консерваторията да носи името "Карол Шимановски".

Да добавим на финала, че именно в Катовице е седалището на Симфоничния оркестър на Полското национално радио.