Отново внесоха законопроект за забрана на фермите за ценни кожи

Депутати от всички парламентарни групи в 52-то Народно събрание внесоха законопроект за забрана на фермите за добив на ценни кожи. Законопроектът е резултат от дългогодишна работа по темата на сдружение "КАЖИ". Петя Алтимирска от организацията разказа повече за борбата през годините и за предстоящите стъпки.

По думите на Алтимирска самото внасяне на законопроекта е показателно за рядко обединение между депутати от различни парламентарни групи в момент, в който политическите разделения изглеждат непреодолими. Тя определя случилото се като знак, че темата за защита на животните може да обедини дори в такава среда.

Законопроектът предвижда забрана за отглеждане, развъждане и внасяне на животни, както и за тяхното убиване с единствена цел добив на ценна кожа.

Темата е заложена още през 2017 г., когато започва национална гражданска инициатива за забрана на добива на ценни кожи в България, събрала над 51 хил. подписа, които са внесени в Народното събрание. Оттогава законопроектът е внасян в парламента вече шести път, без досега да бъде приет, въпреки че Комисията по земеделие веднъж вече го е гласувала положително.

Алтимирска посочва, че основната пречка през годините е съществуването на голяма ферма, собственост на известен бизнесмен, което прави темата политически трудна за придвижване.

Повратната точка идва с факта, че последната действаща в страната ферма за американска норка, разположена в близост до Стара Загора, затваря през януари 2025 г. Според Алтимирска от тогава в България не се извършва подобна дейност.

Затварянето на фермата е пряк резултат от заповед на тогавашния министър на околната среда и водите от 2022 г., с която е забранено развъждането и износът на американски норки заради доказаната заплаха, която видът представлява за местното биоразнообразие. Заповедта е обжалвана веднага от фермерите, а сдружение "КАЖИ" е било страна по съдебното дело в продължение на две години, за да защити решението. Към момента заповедта е влязла в сила.

Законопроектът, представляващ изменение в Закона за ветеринарномедицинската дейност, предстои да бъде разпределен за разглеждане основно в Комисията по земеделие, като е възможно да бъде включен и в още комисии. Алтимирска съобщава, че организацията е разговаряла с депутати, включително от управляващото мнозинство, и към момента няма индикации за противопоставяне на законопроекта. Очакванията са той да бъде приет на първо заседание на водещата комисия и впоследствие на първо четене в пленарна зала.

Алтимирска посочва като по-широк проблем липсата на единна държавна стратегия за защита на животните в България. По думите ѝ темата е разпокъсана между различни институции, а контролен орган по хуманното отношение към животните формално е Българската агенция по безопасност на храните - факт, който тя определя като парадоксален. Според нея би било добре да съществува специализиран държавен орган, който да обединява политиките в тази област, какъвто има в повечето други държави.

Относно зачестилите случаи на жестоко отношение към животни, включително заснемане и разпространяване на записите с цел печалба. Алтимирска съобщи, че по случая с насилие над животни в Свищов наскоро е повдигнато обвинение, докато делото по случая в Перник продължава, без все още да има присъда, поради обема от доказателствен материал и необходимите експертизи.

Тя отбеляза, че именно тези два случая са довели до обществен натиск, довел до изменение на Наказателния кодекс и увеличаване на наказанията за жестокост към животни, разписани в чл. 325 б, с различни категории и текстове, предвиждащи наказания до над 10 години лишаване от свобода.

Чуйте целия разговор на Лъчезар Христов в звуковия файл.