Как детското възхищение на проф. Вагалински към Самуил прераства в научна мисия

На 3 октомври с официална церемония на пл. "Княз Александър Батенберг“, България посрещна тленните останки на един от най-значимите си средновековни владетели, цар Самуил. Те пристигнаха от Гърция с военнотранспортния самолет Спартан. Преди това в музея на византийската култура в Солун се състоя официалната церемония по предаването на тленните останки и по силата на споразумение между Атина и София. Сега, мраморният саркофаг с тленните останки на Самуил, се намира в базиликата Света София.

Проф. Людмил Вагалински е ангажиран с поручванията по този въпрос от дълги години и участва пряко в процеса по пренасането на костите на цар Самуил в София.

Признава, че още от дете е впечатлен от фигурата на цар Самуил.

"Заради трагичния му край, заради тежките десетилетия, които са имали българите, още като дете, като четях и бях впечатлен и не само аз. В по-общ план, това, че успяхме да получим неговите останки, на неговото семейство, е много силен политически успех за българите, за всички българи, за всички онези, които се чувстват българи. Много е важен за българската държавност този момент“, обясни пред Радио София проф. Вагалински.

В периода 2012-2014 г. успява да създаде организация по отбелязването на 1000 години от смъртта на Самуил, с изложби в цялата страна, публикуване на каталози и направата на филм.

За първи път вижда костите на Самуил през 2012 г., когато е изпратен от правителството с екип в Солун. Признава, че с пристигането на тленните останки на владетеля в София, става свидетел на много въпроси – дали това наистина са костите на цар Самуил и какво сме дали ние на Гърция в замяна.

"Такова самобичуване не съм очаквал. Случаят с приемането на останките на Самуил и неговите сродници е лакмус за това на какъв етап е обществото ни. То е пълно със съмнение. Изпълнено е с недоверие. Всичко това се случи особено през 90-те години, а и малко след това. Хората не смеят вече и да мечтаят, и те са много лесна хранителна среда за онези, които съвсем съзнателно, режисирано бих казал, хвърлят толкова кал и мръсотия върху едно наистина много българско дело, което сега случва“, посочи проф. Людмил Вагалински.

Той е категоричен, че останките със 100-процентова сигурност са на цар Самуил.

"Първо - става въпрос за църквата "Свети Ахил“. Със сигурност ние знаем, че именно тази църква е спомената във византийските извори и знаем, че тази църква е голям катедрален храм, издигната по заповед на Самуил. В това няма никой съмнение. Второ - в тази църква са намерени три саркофага и един зидан гроб, който казваме, че е на Самуил и той не е отварян. Той е затворен комплекс и с това можем да бъдем по-категорични, когато интерпретираме какво и как е намерено вътре. Професор Муцопулос, който е археолог и архитект, много прецизен, свършил си е чудесно работата и с чертежи, със стратиграфия, с наблюдение.

В централното помещение, тя е трикорабна базилика на църква, по това време се погребват много, много важни особи и това са царе. В саркофаг се погребват пак царе. Вътре имаме парче и това е снимано, описано от Муцопулос, от много фино изработена парадна ризница, която е позлатена. Такива ризници носят само царете. Тази плащаница, която е също в гроба, толкова фина коприна със златни нишки, също се носи само от царе или да речем, много от царското семейство, но трябва да са много висока позиция, най-вече от царе. Имаме писмени византийски извори, които изрично казват, че когато е загубил битката при Ключ, Самуил се оттеглил на острова, езерният остров Преспа, където починал. Това също съвпада.

Антропологичните анализи, които проведохме потвърждават и травмите, и възрастта му, и дори външния му вид като ръст и прочие, че това трябва да е Самуил, защото съвпада с данните, които имаме от писмените извори. Писмените извори изрично подчертават, че той не се е отличавал с мощ, с физическа сила, за разлика от сина си Гаврил Радомир, но е бил много енергичен, много силен по дух. Възрастта му също съвпада. Травмите, които има, особено тази на ръката, знаем, че той е имал такива наранявания“, каза проф. Людмил Вагалински.

Преди дни учени от БАН представиха първите резултати от антропологичните изследвания на тленните останки на цар Самуил. Предварителните данни на костните останки, показват, че той е починал на възраст между 60 и 70 години, бил е висок около 153 см и е страдал от множество заболявания, затруднявали движенията му в последните години от живота му.

"Лидерите се раждат лидери. Това не можеш да го научиш. И това няма нищо още с ръста. Всичко опира до организационните способности и до куража ти. Да взимаш верните решения във вярното време и да можеш да носиш отговорност, каквото и да ти струва това“, каза проф. Людмил Вагалински.

Предстои разработването на цялостна научноизследователска програма с участието на български и чуждестранни специалисти. Ще бъде извършено и радиовъглеродно датиране, изследвания на древна ДНК. Учените ще търсят данни за пола на децата, погребани в саркофазите, както и за възможните роднински връзки между индивидите.

Подробности можете да чуете в интервюто на Гергана Пейкова с проф. Людмил Вагалински.