По-добри условия за артистите и устойчива културна политика в България

На 8 октомври в Комисията по култура в Народното събрание единодушно се прие Хартата за културна политика. Стъпката е важна по отношение на изграждането на дългосрочна, последователна и устойчива културна политика в България.

Вносителите на документа са седем организации - Българска музикална асоциация, Обсерватория по икономика на културата, Сдружение "Независим културен сектор“, Асоциация за свободен театър, Асоциация на сценографите в България, Сдружение "Фабриката за идеи“ и Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала“.

Целта е музикалните изпълнители в България да имат по-благоприятна среда за работа и творчество.

Пред Радио София Любомира Костова от Сдружение "Независим културен сектор" и Мирена Станева от Българска музикална асоциация изразиха надежда, с приемането на Хартата, културата в страната да стане национална стратегия.

"Културата винаги е била някакси встрани, маргинализирана, винаги за нея се отделя най-малко, най-малко се говори, някакси не се чувстваше тя да е национален приоритет. Сега с приемането на тази Харта, в която наистина са описани стъпките, които ние смятаме, че трябва да се предприемат, а очевидно и народните представители така смятат, можем да кажем, че може да се говори вече и за национална стратегия и въобще за един цялостен поглед към тази екосистема, което липсва засега. Досега всичко се правеше на парче и то в момента, в който изникне някой проблем, ние излезем и писнем и съответно някой нещо там малко ремонтира. Много е важно обаче, за да заработи един сектор, всички участници в него да бъдат обединени и така да бъде изработен начина на тяхното функциониране, че то да е наистина добро, полезно и с времето да се развива. Надяваме се това да се постигне с Хартата“, обясни Любомира Костова.

До момента независимият сектор най-силно усещаше липсата на законова рамка за артистите на свободна практика. Различни организации отдавна се опитват да урегулират това, тъй като трудът на независимите артисти е изключително специфичен и всъщност не е защитен от законодателството, посочи Мирена Станева.

"Необходимо е да се измисли такава социално-икономическа система и механизъм, които да отразяват тази специфика на нашите артисти, за да могат те да имат достойни условия на труд. Затова ние и настоявахме да се създаде регистър на артистите и културните професионалисти, който след това да послужи като инструмент за социална защита на техния труд. Естествено, това може да се реализира, тъй като регистрът вече е вписан в законодателството, но все още не работи поради необходимостта да се доформулира нормативната база и съответно да се разработи подходяща наредба, за да функционира. Затова един закон за статута на артиста всъщност може да обхване цялата екосистема на практикуващите в областта на изкуствата и културата и да подсигури тяхното качествено и адекватно препитание“, каза Станева.

Хартата съдържа 64 точки, обединени в 8 основни направления, които очертават рамката на бъдещите политики и законодателни инициативи в сектора. Сред тях са поетапното увеличаване на бюджета за култура до минимум 1% от БВП, устойчивото финансиране на независимия културен сектор, гарантирането на културните права на гражданите, приемането на Закон за статута на артиста и защитата на авторските права.

"Важното в случая, когато се взима това решение, каква е част, къде ще се насочи, е в това решение да участват и независими експерти, да участва гражданското общество и да бъде гарантирано, че тези решения не се взимат само по една административна инерция или спрямо това как си го представят отделни личности в министерството, а напротив, това да бъде наистина едно участие на сектор "Култура“ в управлението не само на средствата, но и на политиките за сектора. Това е демократичният начин, това са най-добрите европейски практики, когато представителите на сектора посочват механизмите, инструментите, които най-добре биха отговаряли на техните нужди", каза Любомира Костова.

Тя отбеляза, че приемането на Хартата не е само за независимия сектор, а обхваща и обществените медии, и всички държавни институции, тъй като на сектора се гледа като на една екосистема.

Подробности можете да чуете в интервюто на Гергана Пейкова с Любомира Костова и Мирена Станева.