Машиностроенето у нас: между кадровия глад и натиска от Азия

Българското машиностроене отбелязва две важни годишнини - 35 години от създаването на Българската браншова камара "Машиностроене" и 55 години от началото на професионалната инициатива "Ден на машиностроителя". За реалното състояние на сектора, извън празничните слова, пред Радио София разказва председателят на управителния съвет на камарата Виолин Ненов

Ненов определя двете годишнини като повод за равносметка и размисъл за бъдещето. Той посочва, че след силно развитие през 70-те и 80-те години на миналия век и труден период на преструктуриране след 1990 година - преход от планова към пазарна икономика и приватизация - секторът днес работи стабилно, създава значителен обем и разнообразие от продукция и има немалък дял в брутния вътрешен продукт на страната. В бранша работят около 115 000 специалисти и работници.

По думите му, секторът практически се намира в криза от около две години, но устойчивостта му се дължи на натрупания опит в преодоляването на предходни кризи, на доброто ниво на технологична модернизация, автоматизация и роботизация в немалка част от предприятията, както и на добре сформираните управленски екипи и квалифицирани специалисти, които позволяват оптимизиране на разходите при натиск за по-ниски цени.

Ненов определя недостига на кадри като най-болезнения проблем пред индустрията - проблем, засягащ не само България, но и цяла Европа. Той отбелязва, че вносът на работници от трети страни в машиностроенето е значително по-сложен, отколкото в сектори като туризма или селското стопанство, заради специфичните знания и умения, които професията изисква. Той дава пример с работници от Узбекистан, за които в част от предприятията има добри отзиви, докато други пристигащи специалисти трудно се вписват в работния процес заради недостатъчна подготовка.

Ненов изрази резерви към схващането, че автоматизацията и изкуственият интелект могат самостоятелно да разрешат кадровия дефицит - той подчертава, че нуждата е от квалифицирани специалисти в машиностроителните технологии, а не от общи работници за физически труд, и че внедряването на роботи в производството не намалява търсенето на кадри, а по-скоро пренасочва нуждата към нови, развиващи се специализации.

Ненов посочва дългосрочното решение на кадровия проблем в по-доброто професионално образование и в дуалните форми на обучение, но предупреждава, че процесът е бавен и опира до по-дълбок демографски проблем. По думите му през последната отчетена година в България са родени около 50 000 деца - с 20 000 по-малко в сравнение с преди три-четири години, а днес във висшите училища в страната учат също около 50 000 студенти общо.

Той посочва и втори проблем - липсата на обществена и семейна нагласа децата да се насочват към машиностроителни професии, въпреки реалните предимства на сектора - чисти и безопасни условия на труд и конкурентни възнаграждения, за разлика от разпространените предразсъдъци.

Камарата се стреми да противодейства на тези нагласи, като организира дни на отворени врати в предприятията за ученици и родители, и съдейства за развитието на дуалното обучение в училища и висши учебни заведения, насочено към практическите нужди на бизнеса.

Ненов потвърждава, че конкуренцията от азиатски страни, особено Китай, се усеща осезаемо от години. По думите му китайските производители вече не се конкурират само по цена, а са достигнали и много високо ниво на качество и иновации, с което изпреварват Европа в почти всяко отношение.

Той изразява критика към подготвяните от Брюксел защитни мерки, които смята за насочени предимно към автомобилостроенето, определяно като част от по-широкия машиностроителен бранш. По думите му защитата не трябва да се ограничава само до този подсектор, тъй като автомобилостроенето не би могло да функционира без останалата част от машиностроителната индустрия.

Като пример за непоследователност в защитните мерки Ненов посочи обсъжданите мита върху вноса на стомана - докато чистата стомана подлежи на обмитяване, готови или полуготови продукти, съдържащи висок дял стомана (50-80%), остават необмитени, което създава лесен начин за заобикаляне на мярката. Той отбелязва, че темата вече се дискутира и в Европейската комисия.