сряда 14 октомври 2026 07:21
сряда, 14 октомври 2026, 07:21
СНИМКА: архив
Размер на шрифта
Паметта на преподобна Петка Търновска се чества на 14 октомври не само от българите, но и от православните сърби, гърци, румънци и руснаци, а дори и от католиците по света.
Известно е, че сръбският крал Стефан Душан е настоявал да бъде погребан в Търново, там, където по негово време почивали мощите на светицата, а свети Сава Сръбски пожелал преди смъртта си да се поклони пред нейните свети мощи.
През 1515 година във Венеция се поминал заможният и благочестив търговец Марко Улпини, който в завещанието си разпределил богатството си на три части - за храма на Гроба Господен в Йерусалим, за храма "Св. Марко" във Венеция и за храма "Св. преподобна Петка" в Търново. Тези свидетелства показват колко голяма е била почитта към светицата още от древни времена, дори в най-далечни страни.
Не е напълно изяснено дали родителите на преподобна Петка са родом от Търново, но със сигурност се знае, че са българи, живеещи в Тракийската равнина - в град Епиват през X-XI век, в областта, където и днес живеят преселници от Търново (Малко Търново, Лозенград, Одрин и околностите).
Родителите ѝ били трудолюбиви, заможни и строго благочестиви християни.
Освен Петка те имали и по-голям син, който по-късно приел монашество под името Евтимий и достигнал висок духовен сан - епископ, а мощите му по-късно се прославили с благоуханно изтичане на свето миро.
От малка преподобна Петка се посветила на усърдно изучаване на Свещеното Писание и постоянно помагала на бедните, гладните и голите, като често раздавала дори собствените си дрехи.
Скоро след смъртта на родителите си тя обходила най-известните пустини и обители, където се подвизавали велики Божии угодници - била в Египетската пустиня, в околностите на Ираклия и Константинопол, а по-късно и в Палестина, пише Константин Тулешков за "Църковен вестник".
В Йорданската пустиня тя прекарала 25 години в пустиннически живот, а след това живяла в киновиен женски манастир. По време на усърдна молитва Божи глас ѝ наредил да се завърне в родното си място, което тя сторила, и там скоро след това се поминала, без никой да узнае за миналото ѝ. Години по-късно в нейния гроб бил погребан неизвестен моряк, но тялото на преподобната било открито нетленно.
На един благочестив монах-стълпник, подвизаващ се в близост до гробището за странници извън селището, насън се явил Ангел Господен и му разкрил, че нетленните мощи принадлежат на света Петка. На следващия ден мощите били тържествено пренесени в катедралния храм "Св. 12 апостоли" в Епиват. По време на Второто българско царство цар Иван Асен II и патриарх Василий тържествено пренесли мощите в Търново, където за тях бил изграден специален храм - "Св. Петка Търновска".
След падането на Търново под турска власт през 1393 година, при управлението на цар Иван Шишман, мощите били пренесени в Румъния, а по-късно в Сърбия. През 1641 година те отново били върнати в Румъния, в град Яш, където се намират и до днес, положени в катедралния храм "Сретение Господне". Народната почит към света Петка остава изключително силна и до наши дни. Народът ни я нарича "майка-закрилница" и в моменти на мъка отправя горещи молитви към нея.
Според народните обичаи от Петковден започва така нареченото "сиромашко лято" и усиленото приготвяне на зимнина - туршии, мармалади, сушени плодове, зеле и дърва за зимата. Към света Петка се молят предимно жени и деца, за които тя е най-усърдна закрилница. Заедно със свети Иван Рилски тя се почита като покровителка на целия български народ.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!