Държавата измества частния сектор на пазара на труда в малките общини

Данните за 2025 година показват задълбочаващо се присъствие на държавата като работодател в малките и обезлюдяващи се български общини, където публичният сектор вече осигурява по-голямата част от заетостта и доходите. Темата коментира пред БНР-Радио София, Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Николов обяснява, че анализът на ИПИ се базира на три основни показателя - съотношението между заплатите в обществения и частния сектор, делът на заетите в обществения сектор от цялата местна икономика, и по-специфичен индикатор на Министерството на финансите, измерващ броя жители, които се падат на един общински служител.

По думите му картината е силно разнопосочна - в големите градове тези показатели по-скоро се подобряват, тъй като частният сектор расте и създава повече добавена стойност, а държавата основно преразпределя. В малките, демографски застаряващи и намаляващи като население общности обаче ролята на публичния сектор става все по-голяма - според него има места, където държавата вече осигурява 60-70% от цялата заетост на регионално ниво.

Николов посочи, че съотношението население-служител остава единственият наличен индикатор за натовареност на местната администрация, тъй като отдавна не е правен задълбочен анализ на функциите и натовареността на общинските служители.

В големите общини показателят надхвърля 1:350, като според данните, цитирани в по-ранен анализ на ИПИ, само в Казанлък и Костинброд населението на един общински служител е над 500 души, а в София - 473. На обратния полюс, в 71 общини на един служител се падат по-малко от 100 души, като най-ниски стойности се наблюдават в общини като Трекляно, Бойница и Макреш - предимно по западната граница на страната и в планинските райони, с изразена негативна демографска динамика и слаба местна икономика.

Николов подчертава, че чисто числовият показател не отчита сложността на натовареността - администрация, обслужваща по-младо население с активен местен бизнес, няма как да се сравнява пряко с такава в застаряваща община със слаба икономика, затова е нужен по-задълбочен анализ на реалната скорост на предоставяне на услуги, а не само на броя обслужваното население.

На въпрос дали силният публичен сектор е причина за слабия частен бизнес в малките общини, или по-скоро следствие от обезлюдяването, Николов коментира, че публичният сектор влияе основно през заплащането - в немалко общини държавата се оказва най-добрият локален работодател, което привлича най-динамичните и образовани хора към публичната заетост (администрация, полиция, образование, здравеопазване), вместо към частния сектор, който реално създава добавена стойност.

Той определя това като пряка вреда за местната икономика, но същевременно признава, че до голяма степен ефектът произтича от националните политики за повишаване на заплатите в образованието, полицията и администрацията - политики, които сами по себе си не са проблем, тъй като качествените публични услуги изискват конкурентно заплащане. Проблемът, по думите му, е в баланса и в нарастващата зависимост на общинските бюджети от трансфери от централната власт, вследствие на намаляващите собствени приходи на общините.

Николов посочва, че Законът за административно-териториалното устройство на страната определя 6000 жители като минимален праг за съществуването на община, а към момента около 90 общини не отговарят на този критерий, като още около 20 са близо до границата. Той отбелязва, че липсва механизъм за закриване на община - решението трябва да изхожда доброволно от самата общинска администрация, която обаче няма стимул за подобна стъпка.

Николов признава риска от ограничаване на достъпа до услуги при евентуално окрупняване, но посочва възможни компенсиращи мерки - разширяване на дигиталните услуги чрез интернет, пощенски станции или читалищна мрежа, както и създаване на регионални центрове за споделени услуги, които да намалят административната тежест, без непременно да отнемат елементите на местно самоуправление.

Като успешен исторически пример той дава реформата в училищната мрежа от преди 15 години, при която закриването на малки и слаби училища е довело до концентрация на учениците в по-големи училища с по-добро качество на образованието.

На въпрос доколко общини като Козлодуй и Раднево изкривяват общата картина заради специфичната роля на енергетиката, Николов посочва, че тези случаи не влияят съществено на общите национални тенденции, тъй като анализът разглежда общините поотделно. Той отбелязва, че енергийният сектор традиционно предлага едни от най-високите заплати в страната, което трябва да се отчита в локалния контекст при всяко конкретно решение за местни политики.

Експертът посочва, че силно фрагментираната местна администрация няма капацитет да усвоява европейски средства ефективно или да подобрява бизнес средата, докато по-голяма община би имала възможност за по-стратегическо регионално планиране и по-сериозни инвестиции в местната икономика.

На финала Николов предлага конкретна незабавна мярка за финансова децентрализация - 2% от данъка върху доходите на физическите лица да постъпват директно в бюджета на общината по постоянен адрес на работещия. По думите му, това би позволило на общините да правят собствени инвестиции според местните си приоритети, вместо да зависят изцяло от решенията на централната власт за трансфери, както е в момента.

Докато в някои общини на един служител се падат под 20 жители, в Костинброд това число надхвърля 500, повече дори отколкото в София. Това е най-високата стойност в страната, според данните на Министерството на финансите за 2025 г. Как общинската администрация се справя с такова натоварване и какво може да научат от нея другите общини, отговор дава кметът на община Костинброд Трайко Младенов - чуйте какво каза той в звуковия файл.