Невролози: Бюрокрацията пречи на лечението на инсулт в България

Административни критерии, заложени в Националния рамков договор за медицинските дейности до 2028 г., ще затруднят диагностичния и терапевтичния процес при инсулт. Това посочиха невролози, ангажирани с терапия на заболяването в рамките на среща в столицата. Националния рамков договор е обнародван в "Държавен вестник" в края на септември 2026 г. Специалистите са на мнение, че увеличените изисквания, които нямат сериозно медицинско основание, забавят лечението на пациентите.  

Според данни на Националната здравноосигурителна каса отчетените случаи на инсулт в България от януари до юли 2026 г. са близо 27 000, което представлява по един случай на всеки 11 минути. Затова темата е толкова важна за българите. Въпреки стряскащата статистика, експерти посочват, че за последните 10 години има спад на случаите на мозъчен удар. 

Инсултът е времево зависимо състояние и всяка минута е важна, но в две от клиничните пътеки, указани в НРД, има разминаване във времевите изисквания, каза д-р Филип Алексиев, председател на Българското дружество по инсулт. По думите му, има недобре указани изисквания за образната диагностика, както и изследвания, които според него са свръхдиагностика.

Според новите изисквания на клиничната пътека за транзиторно-исхемична атака трябва да чакаме един час за определяне на симптомите и терапията, но няма как да чакаме един час и след това да преценим дали и как да лекуваме инсулт, посочи д-р Алексиев. Това поведение не отговаря на съвременните медицински критерии, добави той. Лекарят припомни, че до четвъртия час трябва да е започнало лечение с тромболиза, а до шестия час – с тромбектомия, в зависимост от състоянието на болния. 

Промените, засягащи лечението на инсулт, няма да подобрят ситуацията за пациентите, а по-скоро ще я усложнят, каза доц. Росен Калпачки, основател на Българското дружество по инсулт. Увеличените изисквания, които нямат сериозно медицинско основание, забавят лечението.

По думите му, клиничната пътека за транзиторно-исхемична атака трябва да се преработи. Искаме да въвеждаме мрежа от центрове за лечение на инсулти, а същевременно ни затрудняват административни изисквания в лечението. Доц. Калпачки алармира, че не са предприети никакви промени за грижите за пациентите след изписването им от болницата.

Целта ни е всички граждани на страната ни да имат еднакъв достъп до лечение на инсулт, ако се нуждаят, но медицината на клиничните пътеки няма да осигури комплексност на лечението и грижите за болния с инсулт, добави той. Все още няма национален план за борба с инсулта, допълни доц. Калпачки.  

Нужна е мултидисциплинарност като начин на мислене по отношение на пациентите с инсулт и цялата система трябва да бъде готова, за да посрещне пациента, независимо къде живее той, каза д-р Георги Георгиев, заместник-председател на Асоциацията за инсулт и афазия.   

Националният рамков договор за медицинските дейности ще бъде и основна тема в рамките на Четвъртият национален конгрес на Българското дружество по инсулт. Той ще се проведе в периода 23-25 октомври 2026 г. в София. Форумът ще обедини специалисти от различни области, ангажирани с превенцията, ранната диагностика, съвременното лечение, рехабилитацията и дългосрочната грижа за пациентите с мозъчен инсулт.  

Като голям положителен напредък експертите посочиха безплатното лечение на афазия в рамките на София. Те припомниха, че при внезапно изкривяване на лицето, слабост в ръката или крака, нарушение на говора или други признаци на инсулт трябва незабавно да потърсим спешна помощ на телефон 112, без да се изчаква симптомите да отминат.

Чуйте повече в разговора на Луиза Лазарова в звуковия файл.