Да пластифицираш въображението: НХА на 130 години

Изкуственият интелект вече прави плакати и анимация, а скоро вероятно и живопис. Има ли тогава нужда от Националната художествена академия? На 130-ия рожден ден на НХА, въпросът звучи като провокация.

Машината може да бъде инструмент, но въображението, чувството за мярка и свободата, се култивират от хора. На въпроса дали изкуственият интелект прави академичното образование излишно, студентката Мариа-Нур Речдан отговаря категорично: "Твърдо не". "За мен Националната художествена академия е именно мястото, където ние развиваме своите творчески способности и способността си да пластифицираме въображението си, което всъщност е липсваща функция на изкуственият интелект", казва студентката.

Тя обяснява идеята със скулптурата. Парчето глина в ръцете на скулптора е напълно безформено, докато той не го оформи в пространствена творба. "Така и ние имаме възможност да създаваме различни произведения - светът да стане по-красив, да има различни форми, нови същества“, казва тя. В този процес художникът по някакъв начин общува със Създателя, защото и той е започнал от парче глина.

Ректорът на НХА проф. Георги Янков припомни, че основите на Държавното рисувално училище са поставени само около 20 години след Освобождението. "Сигурен съм, че ако тогава имаше Фейсбук и разни социални мрежи, щяха да кажат: това ли беше най-важното?“, казва ректорът, като подчертава, че скептици е имало и тогава, а изненадващо един от големите противници на рисувалното училище се оказва писателят Алеко Константинов.

Проф. Янков обаче посочи, че целта на основателите е ясна: Колкото се може по-бързо България да се върне към европейската култура и ценности. С периоди на забавяне и отклонения академията следва този европейски път вече в трети век – XIX, XX и XXI, от който първата четвърт вече е отминала.

Проф. Янков не се плаши от изкуствения интелект – напротив, признава, че го харесва. "Той трябва да се превърне в инструмент, както навремето, когато се появи компютърът“, казва той. Тогава всички казваха, че изкуството да правиш нещо на ръка е свършило. А преди това, с появата на фотографията, се говореше, че е свършила играта на живописта. "От такива неща не трябва да се притесняваме. Трябва наистина да го ползваме разумно и със съответното чувство за мярка“, смята ректорът и допълва, че чувството за мярка се тренира и култивира – включително в академична среда.

На въпроса има ли нужда от академично образование, проф. Венелин Шурелов отговаря категорично: "Не. Няма нужда".Обяснението му е, че всичко академично, което претендира да възпитава в определен канон, се сблъсква с процесите, започнали преди половин век – срещу авторитаризма и тоталитаризма, срещу авторитетите, контрола, догмите и каноните.

"Както академиите, така и музеите и големите институции, които легитимират формите на изкуство, винаги са част от властта и от едни рестриктивни форми на управление. Но нещата за радост са се променили", допълва проф. Шурелов.

Според него днешните академии не са това, което са били при зараждането си. Те са много по-либерални структури, които се съобразяват със съвремието и се адаптират – понякога по-успешно, понякога по-неуспешно.

За Речдан най-важният урок е, че изкуството е изключително разнообразно и се среща навсякъде, дори по улиците, по които минаваме всеки ден. "Именно в академичната среда учим как да наблюдаваме, как да мислим, как да забелязваме и да откриваме малките тънкости в ежедневието", казва тя. Изкуството, смята студентката, прави средата по-красива, по-благоприятна и по-смислена.

Учителят на проф. Шурелов е проф. Светослав Кокалов – водещата фигура в специалност "Сценография", която той е завършил. Още с влизането си в академията проф. Шурелов е искал да разчупи натрапчивото клише за художника: изолиран аутсайдер, затворен в ателието си, брадат, с барета, алкохолизиран, с пожълтели от тютюна пръсти и дълбок, често доста празен поглед. Интроверт.

Самият той признава, че е имал подобни наклонности. Промяната идва от екипната работа. "Сценографията и изобщо процесът на изграждане на един театрален спектакъл ми помогнаха да разтворя егото, да прехвърлям отговорности и да усетя особения сладък процес на съавторството", обяснява проф. Шурелов.

Чуйте целия разговор на Даниел Ненчев в звуковия файл.