Цената на знанието: Седмицата на открития достъп до научна информация в НБУ

От 19 до 23 октомври България се включва в Международната седмица на открития достъп до научна информация. Кампанията у нас организират Центърът за книгата и Библиотеката на Нов български университет. Събитието ще се проведе онлайн, а мотото тази година е: "Цената на знанието".

Международното движение за открит достъп до научна информация стартира съществуването си преди около. Някои го наричат отворен, други – свободен достъп. "Целта на движението е всеки, представяме си всички хора по земята, да има безплатен достъп до цялата научна информация, която се генерира от човечеството. Без финансови, без технологични и без правни ограничения", обяснява ръководителят на кампанията д-р Радостина Тодорова, директор на Библиотеката на НБУ.

"Живеем в информационната епоха и всички ползваме информацията по дигитален път. Затова още от присъединяването ни към тази глобална инициатива имаме традиция да правим онлайн кампании", казва Тодорова. Всяка година те са свързани с мотото на седмицата.

Нов български университет, който тази година навършва 35 години, е част от голям европейски университетски алианс. В предишните две кампании университетът запозна академичната общност със свободните ресурси и базите данни на партньорите си и с това как българските учени могат да ги използват. Имало е и кампании за тематични бази данни и за издателства, които отварят научното си съдържание към обществото.

Тодорова е съгласна, че българската научна общност все повече е част от световния масив информация - и като потребител, и като източник на знание. "Обикновено не виждаме усилията на българските учени. Но като човек, който е вътре в процеса, мога да кажа, че през последните 20-25 години бяха положени изключително много усилия те да имат своето достойно място сред учените в целия свят", казва тя.

Учените вече разбират колко ценно е да направят по собствено желание труда си достъпен."Достъпът до знание е всъщност ценност и ние трябва наистина да ценим тази възможност", подчертава Тодорова.

От над пет години в България работи и Българският портал за отворена наука. В него се събират публикации от всички университети и научни звена и всеки може да открие изследвания или научни данни по своя интерес. Мотото "Цената на знанието" може да звучи абстрактно, но д-р Тодорова е категорична: "Да, знанието има цена". Движението за открит достъп се бори срещу финансовите бариери пред гражданите и учените, за тях научното знание е безплатно. "За да бъде създадено и за да бъде достъпно, обаче, това струва пари. В съвременния свят това все още няма как да бъде избегнато", обяснява тя

Основните създатели на такива ресурси са научните организации. НБУ подкрепя движението от самото му начало и влага средства знанието да бъде достъпно. Това са системите, които университетът поддържа, трудът на хората, които се грижат за тях, и трудът на учените, които създават знанието и го правят свободно достъпно.

"Знанието наистина има цена, но има и институции, които се грижат тя да бъде платена и то да бъде свободно достъпно за всички", казва Тодорова.
Главният акцент в тазгодишната кампания е проектът "Свидетелства за историята на България", който НБУ анонсира на 19 октомври. Той е съфинансиран от университета и LIBER – Асоциацията на европейските научни библиотеки, най-голямата организация на научните библиотеки в Европа.

Проектът дигитализира значими произведения - извори за българската история, и ги прави свободно достъпни. Първа са дигитализирани седем сборника с пътеписи на чужди пътешественици по нашите земи и Балканите от преди Освобождението – френски, английски, немски. Сега проектът продължава с мемоарна литература - писма, свидетелства и дневници на български революционери и представители на интелигенцията от края на XIX и началото на XX век.

Тази година Библиотеката на НБУ отбелязва още една годишнина. Преди 20 години, през 2006 г., в Научния електронен архив на университета беше депозиран първият документ. "Нов български университет и нашата библиотека са пионери в това дело в България. Това е първият институционален репозиториум на научно знание, създаден в България", казва Тодорова. След него поетапно и други висши училища започват да създават свои.

Архивът е свободно достъпен. Всеки може да търси по учен или по тема и да изтегли статии, части от книги или отделни глави. Тъй като НБУ има много творчески програми в областта на изкуствата, в архива има и фотографии, музикални композиции и нотен материал. "Всичко това е създадено от нашите преподаватели през годините и грижливо съхранено за ползване и в бъдеще", обяснява Тодорова.

Юбилейна е годината и за Центъра за книгата на НБУ, който отбелязва 10 години от създаването си. В него влизат библиотеката, издателството, книжарницата и университетският архив.

Библиотеката провежда обучения и семинари за това как да се използват научната литература и различните бази данни. Информация за предстоящите събития се публикува всеки ден в социалните мрежи на НБУ, където през цялата седмица ще бъде отразявана и кампанията за открития достъп.