Инфраструктурата е най-важна! Планирането не бива да се прави на парче

Градовете се променят, а с тях и изискванията към градското планиране, архитектурата и качеството на живот. Европейските политики все по-силно акцентират върху интегрирания подход към развитието на градската среда, иновативното управление и опазването на здравето на хората.

В "Ритъмът на столицата" поставяме фокус върху развитието на София и предизвикателствата пред съвременното градоустройство в контекста на конференцията "Европейски политики в архитектурата – холистичен подход към свят в преход" – INTERARCH 2026 на Съюза на архитектите в България (САБ).

Катя Василева разговаря с арх. Петър Диков – председател на Управителния съвет на САБ и главен архитект на София от 2006 до 2016 година.

Той обърна внимание, че в Европа има страни с приета и прилагана държавна политика за архитектурата, има и държави, в които се работи върху такава политика.

В последното издание на Архитектурния съвет на Европа единствената страна в черно е България – коментира със съжаление арх. Диков пред БНР-Радио София. – На нас тепърва ни предстои да разработим и приемем държавна политика в областта на архитектурата и градоустройството, в която да се вкарат  изисквания, контролирани от общините и държавата, към развитието на нашите градове.

Иначе ако трябва да преценим общото развитие, ние не сме много различни от градовете в Западна Европа. Проблемите са подобни, но и при нас са видими специфики, наследени и характерни за Източна Европа.

Арх. Диков отбеляза специално "куриозното", че по време на социализма са изграждани вътрешноквартални пространства по правилата на тогавашното градоустройство – с детски градини, училища, магазини, озеленяване. Докато новото строителство – след 1991-1992 година, градската и жилищната среда е изграждана по законите на пазара, за повече печалба.

Имаме инфраструктура на парче, строи се понякога без улици и без учебни и социални обекти, нужни за нормалното функциониране на един квартал.

Трябва да очертаем тенденциите, да намерим корените им, за да предложим адекватни мерки за подобряване, допълни арх. Диков.

В това отношение най-големият дефицит в София произлиза от това, че масово се планира на парче. Не се планира на големи територии, в които може видимо и правилно да се защити общият интерес. Планира се имот според желанието на собственика. Няма значение какъв е и какво се прави в съседство. Оформят се квартали, в които например училището е на километри.
Такива фактори усилват негативите на големия град – усилва трафика, усилва липсата на качествени пространства, усилва се усещането за малко зеленина в града, усилва се усещането за презастрояване.

Бившият главен архитект на София припомни двата основни източници, замърсяващи въздуха в фини прахови частици – отоплението с твърдо гориво и автомобилите – но не от двигателите, а от разпространението на кални частици.

Диков отбеляза забележки и по повод градоустройствените нормативи, които трябва да отчитат не само интересите на собственика на даден парцел, но и на обществото.

За съжаление невинаги се приема и прилага професионалното мнение. За това роля има и функциите и анонимността на социалните мрежи.

В звуковия файл чуйте разговора на Катя Василева.