100 години Рилски водопровод, който още дава вода на София

сряда, 21 октомври 2026, 17:15

Университет по архитектура, строителство и геодезия

Университет по архитектура, строителство и геодезия

СНИМКА: Ани Петрова

Размер на шрифта

Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) отбелязва две годишнини. Първата е 100 години от откриването на първия етап на Рилския водопровод – от Бистрица до София. Втората е 135 години от рождението на инж. Иван Иванов – главен проектант на водопровода и кмет на София от 1934 до 1944 г.

"Най-интересното за Рилския водопровод е, че повече от 100 години той дава вода на София без значими повреди и аварии. Това е най-значимото и особено начина на неговото проектиране и построяване в кратки срокове и в много неблагоприятен терен за такова строителство“, казва заместник-ректорът на УАСГ инж. Венци Божков.

Той разказа, че инж. Иван Иванов е бил главен проектант и директор на водопровода, преди да стане кмет на София. Той е работил по него в периода преди 1924 до 1933 г. Освен неговото име обаче почти не се знаят имена на други проектанти и строители.

Инж. Иван Иванов е автор на две брошури – за първия и за втория етап на строителството. В тях няма нито неговото име, нито имената на колегите му. Те се появяват само в държавните документи, с които в края на строителството са наградени за това дело.

Идеята за водопровода е на инж. Георги Танев, който е учил в Австрия. Там той е видял дългия водопровод от Алпите до Виена. Подобно съоръжение е било построено и за Атина. "Било е много логично нашите Алпи – Рила, да бъдат водоизточник и за София“, обяснява Божков.

Иван Иванов е бил назначен за млад помощник на Танев и е довършил неговото дело За съжаление инж. Танев не е доживял да види водопровода завършен.

Мнозина софиянци помнят водната криза от 1994 г. Подобна криза е имало и когато започва строежът на първия етап на Рилския водопровод. За едно-две десетилетия София е нараснала много и по население, и по територия, и водата е започнала да не достига. Не достигал и Високовитошкият водопровод, изграден в началото на XX век.

Първият етап е трябвало да бъде изграден бързо, за да преодолее тази криза и е построен за малко повече от година – от ноември 1925 до 24 октомври 1926 г., когато е открит.  Тръбите са били дълги и тежки, а кранове и механизация не е имало. За пренасянето и полагането им се е използвала жива сила. "Бих нарекъл подвиг това, което са направили строителите и инженерите по онова време - да направят за толкова кратко време това съоръжение", казва Божков.

Забележителен е и начинът на финансиране. По изчисленията на Иванов целият начален замисъл е трябвало да се изплати до 1953 г., но той така и не е бил реализиран изцяло. "Тогава всичко се е правило така, както трябва - с нормативни документи. За всяко нещо е имало закон, знаело се кой трябва да осигури финансирането, кой отговаря и какви са сроковете. Всичко се е приемало насериозно“, разказва Божков.

Рилският водопровод има и много любопитни факти, които Божков посочва. Тунелът между Бели и Леви Искър, който свързва двете долини, е бил най-дългият хидротехнически тунел за своето време. Той е дълъг 3558 м, а светлото му сечение е около 3,5 кв.м.

Тунелът е прокопан за по-малко от три години от две бригади, които са копали от двата му края едновременно. Те се срещнали почти без никакво отклонение. "В този релеф на Рила може да си представите какво постижение е това при техниката от онова време. Те са я компенсирали с високото образование на инженерите", казва Божков.

Според него, инженерите от 20-те до 70-те и 80-те години на миналия век са записвали всичко подробно. "Ние се опитваме да правим нещо, което те са правили преди 100 години. Правим нещо добре забравено старо и го представяме като ново, а те са ни оставили сведения – ние само трябва да ги намерим и да ги прочетем", казва той.

Строежът на Рилския водопровод е започнал само пет години след Ньойския договор, в годините след Втората национална катастрофа. През същия период между двете войни са построени Родопската теснолинейка и е проведена електрификацията на над 330 селища.

"Очевидно хората са били ентусиазирани. Мислили са да направят нова България, просперираща страна, и са работели постоянно в тази посока“, смята Божков. "Мислили са преди всичко за хората и за страната. Просто са работили. Не са давали много акъл, както сега, когато всички разбират от всичко, и са спазвали реда и закона", казва той.

Зам.ректорът на УАСГ коментира и че намаляват студентите, които изучават хидроинженерство. В последните две-три години УАСГ запълва бройките по държавна поръчка за хидростроителство. Студентите обаче са близо четири пъти по-малко отколкото преди 1989 г.

Празничната програма в университета вече започна на 17 октомври със студентски поход по трасето на Рилския водопровод. Основното тържество ще е на 26 октомври, Димитровден и Ден на строителя, от 13.00 ч. в аулата на УАСГ. Събитието е отворено за всички. Ще бъдат открити четири изложби, посветени на двете годишнини, с любопитни факти, лични вещи и документи на инж. Иван Иванов.

Чуйте целия разговор на Боян Бочев в звуковия файл. 

По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!