Интервю
"Стената" в Квадрат 500: Невелин Иванов превръща триумфа си в провал
понеделник 26 октомври 2026 13:23
понеделник, 26 октомври 2026, 13:23
Мартин Косташки
СНИМКА: Мария Бояджиева
Размер на шрифта
Седмото издание на проекта "Стената" на Националната галерия представя инсталацията "Освен разочарование не изпитвам нищо друго" на младия художник Невелин Иванов. Творбата беше открита на 20 октомври в атриума на "Квадрат 500" и ще остане там цяла година – до 20 октомври 2027 г. Тя започва с изречението "Скъпи колеги, с няколко кратки изречения ще превърна триумфа си в провал", а авторът ще добавя нови думи и изречения до края на изложбата.
За проекта и за новата инсталация в разказва изкуствоведът и уредник в Националната галерия Мартин Косташки, който е куратор на "Стената" от самото начало.
Историята на "Стената" започва с едно архитектурно решение, което не е било предвидено. В оригиналния проект на "Квадрат 500", реализиран между 2012 и 2015 г., тази стена не е била заложена. Сградата обаче не е довършена така, както е била проектирана, и се е наложило да бъде издигната преграда, която отделя част от галерията, недостъпна за посетителите, обяснява изкуствоведът.
Дълги години това е било "едно безжизнено пано" в атриума, където е разположена част от представителната експозиция на Националната галерия – скулптурите. Първият артист на "Стената" е Николай Петров - Glow, който през есента на 2020 г. изрисува своята "Градина на цветовете" - "едно изключително светло, въздействащо, интензивно произведение", по думите на Косташки. След това стената е покрита с монументалния стенопис на графити артиста Иво Илиев, а по-късно и с инсталации на Филипина Стаменкова.
Проектът започна с чисто графити изкуство и улични артисти, минава през инсталацията и постепенно "отваря полето" за концептуални съвременни художници, които правят своите намеси в пространството. "Когато инициирахме проекта, бяхме абсолютно единодушни, че трябва да даваме доколкото е възможно пълна свобода на артистите да изразяват себе си", казва кураторът.
Невелин Иванов е в средата на 20-те си години. Наскоро е завършил Националната художествена академия с друга специалност, но твори в сферата на съвременното изкуство – работи в областта на рисунката и инсталацията. Публиката на Националната галерия вече го познава от няколко групови изложби, включително в Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство, който е филиал на галерията. Има и няколко самостоятелни изложби в частни галерии в София.
През 2025 г. Иванов беше номиниран за наградата за съвременно изкуство "База". "Да попаднеш в тази селекция не е никак лесно", подчертава Косташки, който именно тогава чува за художника. На изложбата на номинираните в Софийската градска художествена галерия Иванов показа творбата "Исках да стана художник, но станах батка" - с ирония и в своя авторска техника, която нарича "стенно избродиране". Той работи с нетрадиционни материали - въжета за катерене, с които буквално бродира върху стената.
Преди година, когато в галерията обсъждат кой да бъде следващият автор на "Стената", Косташки не случайно се спира на неговото име. Според куратора, Иванов е "много интересен автор", който добавя нова страница към проекта.
В "Квадрат 500" Иванов бродира с въжета върху плексигласови плоскости. "Стената" е единствената изложба на Националната галерия, която продължава цяла календарна година, като Иванов ще добавя нови думи и изречения към вече написаното. "Чак в края на изложбата ще разберем какво точно и как ни го е казал", казва Косташки.
Според него в творбата има и институционална критика - към това как е построена схемата на съвременното изкуство у нас и по света, как се финансират изложбите, защо едни автори са предпочитани пред други, които може да са по-добри, но по-малко изявени. Това са въпроси, които стоят пред всеки млад художник, който тепърва трябва да се доказва и да върви по своя път – въпреки вече доказаните си успехи.
Мащабът е едно от най-големите предизвикателства за всеки автор на "Стената" - паното е дълго 27 метра. "Това наистина е убийствено огромно пространство, особено ако един художник не е свикнал да работи в мащаб", казва Косташки. Според него Иванов се справи доста добре с това предизвикателство. Творбата стои редом със скулптури на Любомир Далчев, Александър Дяков и Павел Койчев и се вижда отдалеч през големите стъкла на коридора към атриума. Така зрителят е привлечен още от дистанция и сам открива въздействието ѝ.
Според него България отдавна е на картата на съвременното изкуство, а българските артисти от всички поколения показват забележително ниво. Националната галерия обаче в очите на повечето хора е по-консервативна институция. "Съвременното изкуство все още има нужда да завоюва своето място. И аз съм много щастлив, че с този проект ние малко по малко спомагаме за този процес", казва Мартин Косташки.
Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!