В архитектурата не говорим за рециклиране, а за преизползване, без да рушим

Обновяването на съществуващите сгради, достъпните жилища и устойчивото развитие на градовете са сред големите  предизвикателства пред съвременната архитектура. Все по-голямо значение придобива подходът, при който вместо разрушаване и ново строителство се търсят възможности за трансформация на вече съществуващата среда и за подобряване на условията на живот.

В интервю пред БНР-Радио София мнението си даде френският архитект Жан-Филип Васал, съосновател на архитектурното студио Lacaton & Vassal, което заедно с Ан Лакатон получава престижната награда "Прицкер" през 2021 година. Неговата работа поставя акцент върху социалната отговорност на архитектурата, разумното използване на ресурсите и създаването на повече пространство и подобряване условията за живот.

• Г-н Васал, Вашият архитектурен подход се основава на идеята, че съществуващите сгради могат да бъдат трансформирани, вместо да бъдат разрушавани. Как тази философия променя начина, по който мислим за бъдещето на градовете?

– Като архитектурна гилдия през годините сме създали много хубави неща, но и много лоши. Достигнали сме до исторически момент, в който трябва да преосмислим действията си. Става дума за възстановяване и грижа. Едно от основните неща, които ни вълнуват, е отношението към хората, към природата и към всички онези елементи, които изграждат заобикалящата ни среда.

Използването на съществуващия контекст и влагането на по-малко материали и ресурси в новото строителство са сред основните принципи, върху които трябва да стъпва съвременната архитектура. Това постепенно се утвърждава и като нова парадигма.

Достигнали сме до момент, в който не монументите трябва да бъдат във фокуса ни, а малките поетични моменти – съобразяването с контекста, в който живеем днес, и с онова, което искаме да имаме и занапред.

• В много европейски градове недостигът на достъпни жилища е сериозен социален проблем. Как архитектурата и градското планиране могат да допринесат за решаването му, без да се прави компромис с качеството на живот?

– Качествените жилища не са непременно по-скъпи за строителство от тези, които сме свикнали да виждаме на традиционния пазар. В нашата работа се стремим проектите, които реализираме, да бъдат максимално устойчиви във времето. Затова вярваме, че ключът към създаването на качествена среда е да бъдем щедри, когато строим.

На пазара твърде често се предлагат малки жилища, които се смятат за достъпни именно защото имат по-малка площ и съответно по-ниска цена. Но ниската цена трябва да се постига чрез подхода, който използваме при изграждането на сградите.

Когато строим щедро, създаваме жилища, които могат да бъдат използвани във времето от хора с различни финансови възможности. Така всеки може да намери начин да си позволи такъв апартамент, вместо той да бъде разрушен и заменен с ново строителство.

Моята философия като архитект е, че доброто невинаги означава по-скъпо. Когато човек влезе в детайлите, разбира, че тези две неща не са непременно свързани.

Например при трансформацията на различни сгради могат да се получат много интересни апартаменти, когато започнем да мислим за различните типологии. Старата индустриална сграда или болницата например могат сравнително лесно да бъдат превърнати в жилища, ако вложим необходимите усилия.

Ние не вярваме толкова в популярната дума "рециклиране", а предпочитаме да говорим за "преизползване". Защото при рециклирането сякаш е заложена идеята, че нещо първо трябва да бъде разрушено, а след това на негово място да се създаде нещо ново.

Много по-важно е още в самото начало да подходим към проекта с пълно съзнание за неговия потенциал. Така можем да преизползваме, без да разрушаваме, и да създаваме повече качество.

• Вашият проект за трансформацията на 530 жилища в Бордо се превръща в знаков пример за обновяване на съществуващия жилищен фонд. Какво показва този опит за възможностите да подобрим домовете на хората, без да ги принуждаваме да напускат средата, в която живеят?

– Интересното в случая с жилищата в Бордо е, че това беше една от най-недолюбваните сгради в целия град, а самите ѝ обитатели се чувстваха некомфортно в нея. Нашият проект промени това възприятие.

Самият процес на строителство се случва около обитателите и продължава три-четири дни за всеки отделен апартамент. Тук не става толкова дума за трансформация, колкото за метаморфоза. Променя се социалният контекст и цялостното възприятие за сградата. Така тя от една от най-недолюбваните се превърна в любима на целия град.

• Европейските политики все по-силно насърчават устойчивото строителство и намаляването на въглеродния отпечатък. Защо според Вас запазването и адаптирането на съществуващите сгради трябва да бъде водещ принцип в развитието на градовете?

– Когато работим по намаляването на въглеродния отпечатък на нашите проекти, първо се замисляме за материалите. Самото изграждане на нещо ново има сериозни негативни последици за околната среда. Затова търсим начини да постигнем максимален ефект с минимални усилия при преизползването. Това е първото ниво.

След това идва климатът. Важно е да разберем, че климатът не е наш враг. Възприемаме го по-скоро като фактор, който можем да използваме, за да намалим негативния отпечатък на сградите.

Според нашия опит само през 5 до 10% от времето в годината климатичните условия са сравнително екстремни и действително се нуждаем от допълнителни мерки, за да постигнем термален комфорт. През останалото време климатът навън много по-често е по-благоприятен от този вътре в сградите.

Затова ние, архитектите, трябва да помислим как да използваме слънчевата енергия и как да проектираме обвивката на сградата така, че през лятото тя да осигурява сянка и охлаждане. Как слънцето може да замести радиатора или поне да работи в синергия с него. Ако оптимизираме сградата по този начин, можем да намалим пет-шест пъти енергийното потребление.

Пасивните фасадни решения, завесите, лоджиите и вентилацията също създават допълнителни възможности за намаляване на въглеродния отпечатък.

Архитектурата не се изчерпва с твърдите материали, за които сме свикнали да мислим – бетон, керемиди и други подобни. Тя е и в онези невидими елементи като вятъра, слънцето и живота, който обитателите придават на сградата. Това е истинската архитектура и това са истинските материали, с които работим.

• В градове като София съжителстват ценни исторически сгради, жилищни комплекси от втората половина на XX век и интензивно ново строителство. Какви възможности виждате за обновяване на тази среда и кои принципи от Вашата практика биха били приложими тук?

– Обновяването започва с прецизното дефиниране на качествата на всеки от тези слоеве. Не трябва да подхождаме по един и същ начин към различните архитектурни стилове. От една страна, сме в съвременната епоха и се стремим да създаваме съвременни решения. От друга, живеем във време, в което ясно осъзнаваме колко е важно да уважаваме всеки отделен стил и епоха.

Ключово за града е да разкрие потенциала на всеки исторически период и архитектурен стил, да покаже на хората връзката им с миналото и да съхрани паметта за него. Но същевременно трябва да живеем в настоящето, да се грижим устойчиво за историческото наследство, да го поддържаме и развиваме.

И когато се налага обновяване, най-важни са вниманието към детайла, конкретният подход и поетичното отношение към ситуацията.

• Какво Ви хареса и какво не в София през погледа ви на архитект?

– Все още не познавам града в достатъчно големи детайли, за да мога да се произнеса за проблемите му и тяхното решаване. Но винаги когато посещавам дадено място за първи път, подхождам с любопитство, слушам хората и ги наблюдавам.

Що се отнася до това какво бих променил, смятам, че винаги трябва да се подхожда с голямо внимание и прецизност. Чрез малки стъпки можем да изградим и подобрим цялостната картина.

Преди 100 години сме вярвали, че можем да решим отделните проблеми чрез мащабни урбанистични намеси, в които архитектурата е водещ инструмент. Но това не е така. Според мен трябва да започнем от малките неща, които постепенно да изградят голямата картина.