Интервю
Икономически пустини: защо рискът от бедност на село е двойно по-висок
сряда 28 октомври 2026 15:33
сряда, 28 октомври 2026, 15:33
Зорница Славова
СНИМКА: БГНЕС
Размер на шрифта
Рискът от бедност и социално изключване в селата у нас е 40,8%, почти двойно по-висок от този в големите градове (20,9%). В Европейския съюз подобна разлика почти липсва.
Според Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ) причините са концентрацията на бизнес, несвързаната инфраструктура и неравното образование, а държавата залага на временна субсидирана заетост вместо на квалификация.
Първата причина за голямата разлика между село и град е концентрацията на бизнеса, смята Славова. "Тази разлика показва, че има отделни зони, в които е сравнително лесно да се намери работа, и такива (обикновено около малките населени места), в които не е. Това са икономически пустини, където няма бизнес", обяснява експертът.
Проблемът идва и от инфраструктурата, защото населените места често изобщо не са свързани помежду си. В икономическото развитие на страната ясно се вижда ивица по протежение на магистрала "Тракия" - от София през Пазарджик и Пловдив до Бургас. "На север обикновено има отделни хъбове, където се случва нещо - има икономическа активност, има работни места, но те не са толкова свързани помежду си", допълва Славова.
На второ място, е образованието. Според Славова на много места има огромни разлики в качеството на образованието, което получават децата. "Ти нямаш избор. Говорим за общини, дори цели области, в които образованието не е на ниво и учениците получават много по-ниски резултати на матурите след 12. клас, отколкото в по-големите областни центрове", подчертава експертът.
Ниският брутен вътрешен продукт и високият риск от бедност не са едно и също, обяснява Славова. Показателят за риск от бедност и социално изключване измерва не само доходите, но и включването в заетост и материалните лишения. "Ако гледаме само доходите, действително Северозападът е най-бедният район. Но там населението застарява, голяма част от хората са пенсионери, а те не се отчитат като изключени от заетост", посочва експертът.
Най-висок е рискът в Югоизточния район, където голяма част от децата остават извън образователната система. Пример е Сливен. За разлика от северозападни области като Видин, там делът на младото население е много висок. "Там много ясно личи, че проблемът не е в застаряването и липсата на доходи, а идва още от образованието на децата", казва Славова.
Изключването от образованието е тясно свързано с материалните лишения, причинени от бедността. Те се измерват и чрез детските материални лишения - дали детето има място, на което да подготвя уроците си самостоятелно, дали вкъщи има книги, дали има два чифта обувки, за да ходи на училище.
"Това са проблеми, различни от ниските пенсии в Северозапада. Там виждаме друг риск от бедност - много ниско включване в заетост наравно с ниското включване на децата в образование", обяснява експертът. Безработицата в региона също е висока. Сериозни проблеми със заетостта и отново с образованието има и в Южния централен район, особено в родопските области, както и в Северния централен и Северозападния район.
Славова критикува активната политика на пазара на труда, защото тя се свежда предимно до субсидирана заетост. В районите, където големи групи от населението са с ниско образование, хората работят само докато тече програмата - три или шест месеца.
Две трети от средствата в Националния план за действие по заетостта са за субсидирана заетост. Едва една трета остава за обучение, квалификация, преквалификация, ориентиране и консултиране. "В Европейския съюз съотношението е точно обратното. Там огромната част от средствата са за мерки, които повишават конкурентоспособността на безработния. Така, след като премине през бюрото по труда, той може да си намери работа, а не да му се осигури работа за шест месеца и после пак да е безработен до следващата програма", обяснява Славова.
Субсидираната заетост може би е по-лесният път, тъй като в България реално не се проследява какво става с хората след програмите и дали година по-късно работят, смята експертът. Такова проследяване беше направено през 2013 или 2014 г. по линия на оперативната програма, от Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта. "То показа доста катастрофални резултати – след края на програмата безработните отново бяха безработни. Но това не доведе до реална промяна на модела към образование, квалификация и преквалификация", казва Славова.
Едва 6% от българите участват в обучение. Данните са от европейско изследване, публикувано преди около месец, и България отново е на дъното – предпоследна в ЕС. "По-скоро българите просто не участват", казва експертът. В северните държави, които са най-добри в това отношение, над една трета от хората, или над 30%, участват в постоянно обучение и учене през целия живот. "В България няма такава традиция за надграждане", посочва Славова.
Агенцията по заетостта всяка година проучва потребностите на работодателите от работна сила. Много често на първите места излиза, че работниците не могат да общуват на български език. "Говорим за българи, не за чужденци или бежанци. Дори най-базовото – курс по български език – е нужно, особено в малцинствените общности, които говорят на друг език, за да могат хората да намерят работа на първичния пазар на труда", обяснява експертът.
Чуйте повече в разговора на Мария Илиева в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!