Кризите, стигмата и изкуственият интелект

сряда, 28 октомври 2026, 17:48

Кризите, стигмата и изкуственият интелект

СНИМКА: BNR

Размер на шрифта

Кризите - от войните до поскъпването, което усещаме в магазините, засягат не само финансите, но и психиката на хората, а оттам и физическото им здраве. Психологическата помощ у нас обаче все още е съпроводена със стигма, макар младите да са по-отворени към нея. Това казва в ефира на БНР- Радио София проф. д.пс.н. Соня Карабельова, декан на Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Кризите имат негативен ефект върху начина, по който хората мислят и се държат всеки ден, обяснява проф. Карабельова. "Колкото и да имаме утвърдена рамка за действие в ситуации, които са ни познати и от които имаме опит, винаги има нещо различно", казва тя. Войните в света, включително по-близките до нас, създават сериозни финансови и икономически проблеми, които се усещат всеки ден в магазините. Най-засегнати са хората без достатъчна финансова устойчивост.

"Бъдещето е както винаги непредвидимо, но когато хората имат по-силно чувство за несигурност, това води до още по-негативни ефекти за тяхната психика. Оттам се отразява и на соматичното, т.е. на физическото им здраве", посочва психологът. "Има много силна връзка между фактора, който предизвиква стреса, индивидуалните ресурси и средата. Те са взаимосвързани, за да може човек да се справи в подобна ситуация", обяснява тя.

"За какво ти е психолог, просто се стегни" - тази нагласа все още е често срещана у нас. "Наистина съществува тази стигма. В последните години моето наблюдение е, че по-младите хора са по-открити към търсенето на психологическа помощ. Няма как да не е така - живеем в отворен свят, взаимодействаме с представители на различни общества и култури, а медиите допълнително допринасят за това", казва Карабельова.

Тук обаче възниква финансовият въпрос - доколко човек може да си позволи специализирана помощ. Според Карабельова такава подкрепа не е само за хора с диагноза или психично разстройство. "Когато човек се е срещнал с трудност и смята, че сам не би могъл да се справи, е добре да потърси психологическа подкрепа", съветва тя.

Към Философския факултет на Софийския университет работи Център за психологическо консултиране и изследвания. Той е отворен за консултации не само за студенти, преподаватели и служители, но и за хора извън университета, а информация за него има на сайта на факултета. "Цената не е толкова висока, а консултантите ни са с голям практически опит и много добри теоретични познания. Така че не се страхувайте, потърсете ни", призовава Карабельова.

Интересът към психологията е изключително голям не само в България, но и в световен мащаб – в Европа, САЩ, а може би и в Източна и Югоизточна Азия, казва Карабельова. В Софийския университет от средата на 90-те години психологията и правото се редуват на първо и второ място по интерес, а изключително много кандидати избират психологията като първо желание.

Психолозите могат да работят в детски градини и училища – както като психолози, така и като преподаватели. Почти всяка институция и организация, особено след COVID, назначава психолози, които да повишават удовлетвореността на служителите, а оттам и благополучието и качеството им на живот.

"Изследванията показват, че колкото по-високо е чувството за благополучие и качество на живот, толкова по-положителни са финансовите изражения за самите организации и институции", обяснява Карабельова. Институтът по психология към МВР се занимава с подбор на кадри, но и консултира и подпомага служителите почти във всяко районно управление. Психолози работят и с юноши с девиантно поведение в сферата на бившите детски педагогически стаи, както и в затворите и цялата пенитенциарна система. Психолози често се изявяват и в медиите, "но те трябва да са наистина специалисти с капацитет, експерти в съответната област", подчертава Карабельова.

Особено важни са психолозите в болниците и клиниките, въпреки че имаше колебания и опити да се промени наредбата за работата им в лечебните заведения.

Изкуственият интелект понякога изглежда дори по-емпатичен от реален човек, а на мнозина им е по-лесно да общуват с него от дивана, отколкото да отидат при психолог. "Живеем в дигитален свят и приложенията, които работят с изкуствен интелект, много помагат. Изключително полезни са в много отношения", казва Карабельова. Наскоро тя и студентите ѝ са направили изследване на нагласите и мотивите за използване на такива приложения, както и на т.нар. дигитално благополучие. "Но като всяко нещо, трябва да се използва с мярка", подчертава тя.

Чуйте целия разговор на Луиза Лазарова в звуковия файл.


По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!