За Джорджа Спадони най-добрият гид за София е литературата на Георги Господинов

Как един град може да бъде преживян чрез литературата? 

Георги Господинов пише, че истинските архитекти на любимите ни градове са техните поети и писатели. И наистина, освен от спомените ни, любимите места са съставени от литература. Това, разбира се, пише още Господинов, е по-очевидно за градове като Париж, Лондон или Ню Йорк. Тях си ги чел, съчинявал си ги през книгите и когато пристигнеш, само вървиш и разгръщаш страниците им.

Когато се обърнем към София обаче,
за преводачката и журналистка Джорджа Спадони най-добрият гид е литературата на Георги Господинов.

През 2025 г. тя издава на италиански език книгата "В София с Георги Господинов“ с идеята да запознае италианската публика с българската столица през неговата литература. От месец изданието говори и на български език.

Джорджа Спадони разказа пред БНР-Радио София как се е вдъхновила за тази идея.

От самото начало това беше изненада и за самия автор. Когато му споделих за първи път тази идея, той възкликна: "Ще има ли достатъчно материал, аз не съм сигурен…" Докато проектът вървеше, той беше много развълнуван: "Не съм си давал сметка, колко много София има в моите книги".

Идеята може би е свързана и с факта, че аз от 10 години се занимавам с български език. Попаднах за първи път в София и след като започнах да уча български език, започнах да чета книгите на Георги Господинов. Така че моето откриване на града чрез романите, разказите и стихотворенията върви едновременно и малко подсъзнателно направих тази връзка. В Италия имаме малка издателска къща, която публикува поредица посветена на градовете, свързани с писатели и музиканти. Стори ми се добра идея. Беше приета и ето ние ме тук и сега и говорим не за италианското, а за българското издание. Много съм благодарна за това. 

Спадони разказа и за първата си среща с книгите на Георги Господинов.

"Когато започнах да чета романите, усетих, че има много пластове, които не съм виждала в София. Всеки път, когато се връщах, исках да ги видя. Място, през което съм минавала сто пъти, но понеже Господинов обича да свързва разказа със своите лични истории, веднага след като прочета нещо, пред мен изникваха нови неща. Мисля, че повече от един чифт обувки съм скъсала, образно казано. Прочетеното все още ми дава възможност да гледам към същата сграда от различни перспективи. Това за мен е най-интересното, предполагам, че е така и за българската публика", коментира тя.

Историите в книгата на Джорджа Спадони са обединени като части в един лабиринт. Читателят се връща на някои места, които е посетил в книгата и извън нея, но всеки път вижда нещо ново.

• Защо възприемаме един град по-различно когато го видим през литературата?

"Това е свързано с нещо, на което Господинов набляга много често – фактът, че имаме нужда от истории, разкази, анекдоти и спомени. Всеки спомен е една история.

Сградите са конкретни неща, направени от бетон или от тухли, но литературата ги прави твърди в тази свързаност. Сещам се за Мавзолея, който го няма от доста време. Но все пак – съществува и не съществува. Не само поради политическите причини и спорове, но и заради историите, които са били разпечатани", поясни тя.

Чуйте още от интересната гледна точка на журналистката и преводач Джорджа Спадони в звуковия файл: