Интервю
Адриан Николов, ИПИ:
Засега работниците от трети страни допълват, а не изместват българите
петък 30 октомври 2026 15:43
петък, 30 октомври 2026, 15:43
Адриан Николов икономист ИПИ
СНИМКА: БТА
Размер на шрифта
Пазарът на труда в България е в парадоксално положение: заетостта е на исторически връх, безработицата е ниска, а работодателите търсят над 200 000 работници. В същото време страната е с най-висок дял в ЕС на младежи, които нито учат, нито работят. На този фон все повече работни места заемат хора от държави извън Европейския съюз.
Изместват ли чужденците българите и натискат ли надолу заплатите? Засега данните не показват подобно нещо, смята икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов. Той е автор на новото изследване на института "Работниците от трети страни - тенденции, сезонности и въздействия".
По думите на Николов парадоксът е трудно обясним, ако се гледат само националните данни. Безработицата в страната е между 3 и 3,5% в зависимост от месеца, но регионалните разлики са огромни. В София тя е около 1,5%, а в области като Кюстендил, Силистра и Видин достига 10%.
Подобна е картината и при заетостта. На национално ниво тя е 72–73%, но в най-слабите региони е значително по-ниска. "Именно пазарите на труда, които не успяват да намерят най-много работници, са и тези, където безработицата е най-ниска. Там свободният ресурс на пазара на труда почти е изчерпан", обяснява икономистът.
Вътрешен резерв от кадри има, но той трудно може да бъде задействан. По думите на Николов значителен дял от хората извън пазара на труда не работят, но имат желание да работят. Профилът им обаче е специфичен: сред тях има много майки, хора с ниско образование и ниски умения, както и хора в региони с много ниска икономическа активност.
Николов посочва и много слабата държавна политика за активиране, която определя като "по-скоро забравена тема". Според него инвестициите в машини, автоматизация и изкуствен интелект трябва да вървят заедно с инвестиции в уменията на хората, за да расте реално човешкият капитал и производителността на труда. Това обаче не се случва. Данните на Евростат показват, че българските работници са на дъното по преквалификация и участие в обучения, и това не се променя от години.
Според годишното проучване на Агенцията по заетостта за 2025 г. краткосрочното търсене на работна ръка се охлажда с около 12% спрямо предходната година. Николов отдава това по-скоро на голямата несигурност и на структурни промени в някои сектори. Въпреки по-умерените очаквания на бизнеса търсенето на труд продължава силно да надвишава предлагането, подчертава икономистът.
Прогнозите сочат, че до 2050 г. населението в трудоспособна възраст ще се свие от 3,9 на 3,1 милиона души, което ще натовари сериозно и пенсионната система. Николов уточнява, че прогнозата не е на ИПИ, а на статистиците, които правят дългосрочните прогнози.
По думите му е трудно да се говори за стратегия за привличане на работници отвън. Сигурно е обаче, че предлагането на труд ще се свива силно. Един възможен отговор е по-високата пенсионна възраст, но Николов е скептичен. "Както виждаме в други европейски държави, такива предложения традиционно водят до огромно обществено недоверие, протести и дори бунтове. Не си представям кой български политик в следващите години ще предложи сериозно пенсионната възраст да се вдигне дори до 67 години", казва той.
Затова вносът на работници ще бъде все по-често решение за бизнеса, който усеща недостиг на работна ръка. Не е случайно, че чуждите работници са съсредоточени в бизнеси, които не изискват особена квалификация и умения и където работниците лесно могат да бъдат заменени с други.
Данните в изследването показват петкратен ръст на чуждестранните работници с разрешение за работа спрямо 2020 г. На преден план излизат граждани на Узбекистан и Непал. Николов обаче предупреждава, че у нас има сериозни проблеми с измерването на явлението.
Почти половината от сезонните работници отиват в Бургаска област, където са големите комплекси с хотели. По-малко са във Варненска област, още по-малко – в Добричка, а в София, Благоевград и Пазарджик са по около хиляда. Фокусът е ясно върху туристическия сектор, посочва икономистът.
"Засега няма причини да се притесняваме – нито за работните места на българите, нито за динамиката на техните заплати", смята той. Ако трябва да се следи някакъв индикатор, той би се тревожил преди всичко за младежите, тъй като те имат най-малко умения и често са най-уязвими от конкуренцията на работници от чужбина.
Икономическата теория описва два възможни сценария. При първия, заместването, чуждите работници изтласкват местните към безработица или неактивност. При втория, допълването, те заемат места, за които няма местно предлагане, или тласкат местните нагоре по веригата на добавената стойност и на заплащането. При нас се наблюдава по-скоро втория вариант.
Николов насочва вниманието и към един от големите провали на българската интеграционна политика – отношението към украинските българи, които дойдоха в страната през 2022–2023 г. "Често се говори, че работниците от тези държави заемат предимно неквалифицирани работни места. Но ние виждаме сериозни дефицити и на квалифицирани работници – да речем, в медицинския сектор или сред преподавателите", казва той.
Процедурите по признаване на документите на украинските българи много се забавиха. Не бяха положени достатъчно усилия те да бъдат насочени към работа според квалификацията им, а в регулираните професии, като здравеопазването, и не им беше разрешено да работят по специалността си. "Това е огромен изпуснат шанс да запълним видими дефицити на квалифицирани специалисти на нашия пазар на труда", смята икономистът.
Неизползвани остават и други канали. Николов дава за пример Синята карта на ЕС – механизъм, чрез който по-големите европейски пазари привличат по няколко хиляди работници с висше образование и високи умения годишно, докато в България те са няколкостотин.
Чуйте повече в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!