"Човешкото богатство на Университета":

70 преподаватели от СУ разказват за своя път в книга

понеделник, 2 ноември 2026, 13:06

70 преподаватели от СУ разказват за своя път в книга

СНИМКА: Университетско издателство "Св. Климент Охридски"

Размер на шрифта

Лицата зад големите имена в Софийския университет "Св. Климент Охридски" събира книгата "Човешкото богатство на Университета", представена на 1 ноември - Деня на народните будители.

В нея 70 преподаватели от почти всички факултети на най-старото висше учебно заведение в България разказват лични истории, спомени и размисли за академичния си път. Изданието е по идея на ректора проф. д-р Елиза Стефанова, а съставител е доц. д-р Дария Карапеткова, директор на Културния център на университета.

"Книгата показва лицата зад големите имена, които имаме в университета. Хората, които правят тази институция толкова голяма и велика. Хората са в основата на всичко", казва проф. Елиза Стефанова.

Според ректора нагласите в университета са позитивни, но времената са много динамични. В същото време бързото развитие на технологиите е едно от основните предизвикателства пред академичната общност на Софийския университет. "Критичното мислене и научната етика са основни ориентири, които трябва да имаме като общност. В тези времена трябва да успеем да ги запазим", казва проф. Стефанова.

На въпроса кои са неписаните правила на университета, тя посочва на първо място уважението към предшествениците, колегите, студентите и докторантите, както и академичната честност и почтеност. "Никъде не е описано, че трябва да бъдем етични, но това е в основата на всичко, което правим", подчертава тя.

Проф. Стефанова познава лично голяма част от 70-те автори и затова не е изненадана от текстовете им. Едно откритие все пак има: "Разбрахме, че доста преподаватели по математика могат и да пишат, и да разказват." "Останах с много приятно впечатление, че имаме такова огромно богатство от личности в университета, от хора, на които дължим това, което сме. За мен те са и днешните будители", казва ректорът.

За съставителя доц. Карапеткова работата по сборника е не толкова предизвикателство, колкото вълнение. Книгата се оказва повод тя да се запознае с авторите първо задочно, а след това и на живо.

"Тази книга ще остане да се чете за поколения напред. Тя е един много хубав портрет на нашата колегия и отличен начин отвън да се види с какво човешко богатство разполага Софийският университет", казва доц. Карапеткова.

Изданието е само началото. Идеята на проф. Стефанова е да се положи началото на традиция, която всяка година да обединява гледните точки, спомените и размислите на различни колеги - като начин да им се отдаде дължимото за целия творчески и професионален път, посветен на Софийския университет. Доц. Карапеткова е оптимист, че това ще се случи, тъй като първите отзвуци както от участниците, така и от читателите, са възторжени. "Тя е съкровена за своите автори и безкрайно интересна за четене", казва тя.

Най-приятната изненада за съставителя идва от специалистите по точните науки. "Всички сме подвластни на някакви стереотипи, свързани с професионалните профили на отделните специалисти, и очакваме от някои повече речовитост и витиеватост, от други - по-скоро скованост, сухота, сериозност. Всичко това рухна, и то в хубава посока", разказва доц. Карапеткова.

Тя е приятно изненадана от красивото перо, емоционалността и усета към детайла, които проявяват много от колегите от точните науки. "Това е нещо, което ще запазя задълго, и бих искала много хора да го установят, тъй като това е поредният стереотип, който в много щастлива посока беше премахнат", добавя тя.

Студентите също са част от човешкото богатство на университета – "те най-вече", казва доц. Карапеткова. "Ние всички работим за тях, вдъхновяваме се от тях, разчитаме и се надяваме на тях."

Според нея най-голямата задача на един преподавател - отвъд чисто професионалните постижения и развитието, което той трябва да поддържа до края на кариерата си, е да задържи студентите и да запази вниманието, мотивацията, интереса и уважението им.

Уважението между студент и преподавател се запазва дори в епохата на телефоните, уверена е тя. "Знаете ли какво е най-голямото ми удоволствие след края на лекцията? Да установя, че през цялото време 15-20-30 чифта очи са били вперени в мен и не са се отклонили в друга посока", споделя доц. Карапеткова.

Според нея това е възможно дори в дигиталната епоха на безкрайно разконцентриране. "Когато има вдъхновение, ентусиазъм и мотивация от двете страни - подчертавам, от двете, защото едната не е достатъчна, това е абсолютно възможно", казва тя.

Зад достолепието на сградата се крият множество приятни изненади, а духът на университета остава млад, смята доц. Карапеткова. Причината е в студентите. "Нашата студентска публика се обновява всяка година. Поколенията се променят по-бързо, отколкото едно време, и това ни държи винаги във форма. Кара ни да си даваме сметка за начина, по който еволюират времената, и да, ние винаги се поддържаме млади благодарение на това", казва тя.

Нейното пожелание към университета и към авторите в книгата е съхранението и опазването на това човешко богатство да бъдат на първо място. "Да го поддържаме вдъхновено, мотивирано и ценно, защото в крайна сметка това е, което остава и благодарение на което можем да се надяваме на бъдещето", казва доц. Карапеткова.

По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!