Драгоманското блато отново посреща посетители по дървените си пътеки

Драгоманското блато - най-голямата карстова влажна зона в България, отново е готово да посреща посетители. Сдружение за дива природа "Балкани" и WWF България представят обновената посетителска инфраструктура, голяма част от която беше унищожена при пожар през януари 2020 г. Официалното откриване е в петък, а от събота всеки може да се разходи по новите дървени пътеки сред тръстиките.

Блатото е дом на редки и защитени видове, част е от мрежата "Натура 2000" и е с международно значение за птиците. През последните години обаче територията беше тежко засегната от пожари, които унищожиха част от тръстиковите масиви и застрашиха гнездовищата. Обновената инфраструктура има за цел да съчетае опазването на природата с възможността хората да я опознават.

"Пожарът през януари 2020 г. за щастие беше в период, когато нямаше гнездящи птици, но унищожи голяма част от посетителската инфраструктура", разказва Мирослава Попова от Сдружение за дива природа "Балкани".

Възстановяването става възможно благодарение на дарители и доброволци, които се активизираха веднага след пожара, както и на партньорството с Община Драгоман и WWF България по проекта Waterland.

"Вече можем да кажем, че блатото е готово да посреща своите посетители. Отново има дървени пътеки, по които човек може да се разходи сред тръстиките и да усети това специфично място - влажна зона, важна за птиците. Може да погледне над водата в различните сезони, да види как тя диша, как намалява и се увеличава", казва Попова.

Освен пътеките, екипът е изградил и откривателски маршрут, който запознава посетителите с обитателите на блатото - животни и растения, които не винаги се забелязват от пръв поглед. "Необходими са малко търпение и внимание. Човек трябва да се заслуша и да се поспре, за да ги забележи", обяснява Попова. Във водата например могат да се наблюдават много безгръбначни - блатни охлюви, водни бръмбари и други.

Блатото е дом на стотици видове птици. За мигриращите то е спирка, на която могат да си починат, да се нахранят и да съберат сили, преди да продължат пътя си. Част от птиците остават и гнездят тук. През 2023 г. на Драгоманското блато загнезди двойка сиви жерави - за първи път след повече от 60 години отсъствие на вида от България.

"Наблюдаваме тяхното поведение и се надяваме двойките лека-полека да се увеличат, така че да можем да кажем, че сивият жерав отново може да бъде наблюдаван в България", казва Попова.

Тя напомня, че възстановяването на природата е дълъг процес. В началото на миналия век влажните зони в Европа са били пресушавани и унищожавани заради земеделието и заради комарите и днес са останали много малко от тях. Затова е особено ценно те да бъдат възстановявани.

Пресушаването на Драгоманското блато спира през 90-те години и оттогава то постепенно се възстановява. "Отне повече от 30 години да се завърнат видове като сивия жерав, които по-рано са се срещали тук съвсем свободно. Този процес отнема много дълги години", подчертава Попова.

Проблемите на блатото обаче не са решени и изискват съдействието на различни институции и организации. Специално за Драгоманското блато предизвикателство е собствеността на земята - тя има десетки собственици, а статутът ѝ е земеделски, въпреки че мястото е защитено от международната Рамсарска конвенция и е зона по "Натура 2000".

Мястото е и изключително пожароопасно. "Много е важно, когато се разхождаме като посетители, да бъдем внимателни, да не хвърляме фасове, да имаме отношение към природата", казва Попова.

Целта на организацията е да насочи вниманието към ценността на влажните зони и да засили усещането, че те трябва да бъдат опазвани. С обновената инфраструктура от "Балкани" се надяват да възобновят и образователните посещения на ученици от София и близките населени места, на които разказват повече за влажните зони.

В събота от 11.00 до 16.00 ч. посетителите ще могат да видят интерактивната аудиовизуална инсталация "Блатоскоп" на Мария Налбантова и Антони Райжеков. Уредът наподобява инструментите, които естествоизпитателите са използвали през XVIII век - нещо като далекоглед, през който Драгоманското блато може да се види през различните сезони и от различни гледни точки.

"Ще може да се види не само това, което виждаме около нас, но и да се погледне малко от птичи поглед, малко от погледа около водата. Това ще ни позволи да си говорим за блатото през сезоните, а на блатото - да пътува", обяснява Попова. В събота екипите на "Балкани" и WWF България ще бъдат на място, за да посрещат посетителите и да чуят обратната им връзка. Тогава "Блатоскоп" ще бъде показан за първи път.

Посещението на блатото е напълно свободно и без вход по всяко време. "Това е един от основните ни принципи от самото начало, когато направихме първите пътеки през 2006 г. Хората да могат да се разходят, да прекарат няколко часа на открито в природата и ако искат, да го комбинират с разходка в планината Чепън", казва Попова.

Дървената пътека е дълга около 300 метра и минава по периферията на блатото. Маршрутът е избран така, че да покаже тръстиките, папура, водата и каналите, останали от времето на пресушаването, но да не навлиза в централната част. Там са откритите водни площи – т.нар. водни огледала, които са особено ценни за водолюбивите птици. Там са и чапловите колонии, а в чувствителните периоди от годината там може да се крие и сивият жерав.

Дървените пътеки осигуряват достъп до блатото вече повече от 20 години, а хиляди ученици са го посетили. Организаторите разчитат, че отговорността за опазването му идва и от самите посетители.
Чуйт целия разговор на Мария Илиева в звуковия файл.