Да се намериш в кадаифа от улички на Остуни

В Покана за пътуване продължава разказа на Диана Дойчинова, мисионер в Кения

неделя, 8 ноември 2026, 16:00

Диана Дойчинова

Диана Дойчинова

СНИМКА: Диана Дойчинова

Размер на шрифта

По кълдъръмените улички на италианското градче Остуни можеш да проследиш цялата история на Пулия и да се влюбиш в мястото, кухнята, романтиката или... човека до себе си.

Град Остуни, всепризнатото бижу на Пулия, се е сгушил удобно на няколко хълма само на няколко километра от Адриатическо море в Южна Италия. Наричан "Белият град" (La Città Bianca), той се издига като блестящ фар над простори от маслинови горички и лозя, пленявайки погледа с неповторимата си  атмосфера и живописни гледки. С население от около 40 000 души, Остуни запазва топлината и интимността на италианската провинция, където животът тече бавно и приветливо, подплатен с богато минало и неповторим чар.

Главната забележителност е великолепният исторически център. Той е завладяващ лабиринт от тесни, криволичещи улички, стръмни стълбища, малки площадчета и дворове, където всеки завой разкрива нови, спиращи дъха гледки. Традицията да се варосват къщите идва от Средновековието. Местният покровител Свети Оронцо спасява града от чумата като съветва хората да дезинфектират домовете си отвън и отвътре, белосвайки ги с вар. Тази привичка се спазва до днес и придава на града ослепителен вид, който е особено впечатляващ на фона на искрящото синьо небе и при залез слънце, когато стените добиват топли златисти тонове. А панорамните тераси, от които се вижда Адриатическото крайбрежие изскачат сякаш внезапно.

Остуни е идеална дестинация за тези, които търсят не само красиви пейзажи за снимки във Фейсбук, но и автентичната атмосфера на стара Италия. Тук можете да прекарате часове, разхождайки се по кадаифа от древни улички, откривайки очарователни детайли - тук пълзящи рози на фона на белия камък, там пъстра керамична декорация или романтична арка. Магазинчетата предлагат домашен зехтин с необичайни съставки като портокали, средиземноморски билки, люти чушки и трюфели, местните гризини тарали и ръчно правена паста орекиети (в превод - ушички). А малките кафенета примамват с кокетното си удобство.

Историята на Остуни търси корените си в древни времена: археологически находки показват, че хората са обитавали този район още през каменната ера. Градът обаче е основан като укрепено селище през 7 век пр.н.е. от племената месапи. По-късно, след разрушаването му от Ханибал по време на Пуническите войни, селището е възстановено от римляните и е наречено Стурнинум.

Възходът на града се определя от щастливо съчетание на географски и икономически условия. Остуни е построен на три хълма, осигуряващи естествена защита от нападения и отлична гледка към Адриатическото крайбрежие. Плодородните почви на долината Итрия допринасят за ранния разцвет на земеделието, а близостта до морето и местоположението му на пресечната точка на важни пътища улесняват активната търговия с древногръцките колонии и Рим.

През класическия и ранносредновековния период обликът на Остуни се оформя от различни културни влияния -  от гръцки до ломбардски. Икономиката на града се основава на производството на зехтин и вино – традиции, оцелели и до днес, истинска съкровищница за любознателния пътешественик.

Благодарение на уникалната си архитектура и автентичната си атмосфера, Остуни многократно е бил естествен декор  за снимки на италиански и чуждестранни филми - "Шошана", трилърът на известния британски режисьор Майкъл Уинтърботъм, "Пинокио" с Роберто Бенини, "Животът пред теб" със София Лорен....  Околностите му  крият природни съкровища – живописните карстови пещери Монтевиколи. В тях са открити следи от праисторически човешки селища. Днес мястото привлича посетители не само заради историческото си значение, но и с впечатляващите сталактити и сталагмити, създаващи магически подземни пейзажи.

Кухнята на Остуни предлага автентично потапяне в кулинарните традиции на Пулия, където се ценят простотата, пресните съставки и богатите вкусове. Тук всяко ястие разказва историята на земя, богата на маслинови горички и плодородни полета.

Сред задължителните ястия в Остуни е фокача ала остунезе – местна вариация на пухкавия италиански хляб, щедро овкусен с пресни домати, маслини и ароматни билки.

Друго кулинарно бижу е орекиете - паста с формата на ухо, традиционно сервирана с листа от ряпа или богат доматен сос. Любителите на сирене ще оценят прясната бурата – деликатна, с кремообразен пълнеж. И меката рикота, произвеждана в местни ферми. Вината са леки и с плодови нотки. Те перфектно допълват пулийската кухня, особено пастата и морските дарове.

Хранителната култура на Остуни очарова както в традиционни тратории, така и с уличната храна по време на честите кулинарни фестивали. Можете да опитате пържен артишок, пресни морски дарове, разнообразие от сладкиши на бадемова основа и традиционни пулийски десерти.

Гастрономическата сцена на Остуни е жизнена смесица от вековни рецепти, висококачествени местни съставки и истинско гостоприемство, което прави всяко хранене незабравимо кулинарно преживяване.

Ако посещението ви се падне в събота сутринта - местният пазар е чудесно място за закупуване на пресни продукти, сирена, зехтин и сувенири.

В миналото издание на Покана за пътуване подхванахме разговор с Диана Дойчинова, българката, която се грижи за бедните и изоставени деца в Кения. Според статистиката сираците там са пет милиона. Само в гетото на столицата Найроби екстремната бедност обхваща 1 милион жители. Диана не може да нахрани и приюти всички, но увлича доброволци и дарители, проси, убеждава, настоява и “нейните” деца имат удостоверения за раждане, топла храна поне веднъж дневно, униформи и тетрадки, покрив на училището, соларни панели и питейна вода. Най-знаменателно е, че от Германия и Англия идват да ѝ помагат... български роми, последователи на евангелската църква.

Диана Дойчинова без героични пози и патос разкрива живота в онази Кения, която никога няма да опознаем, ако сме на туристическа обиколка. Тя казва “Аз съм благотворителен мисионер в Кения. Желанието ми е да сменя цялата концепция за благотворителност, защото старият модел отдавна не работи. Разбира се, запитах я как се грижи за малолетните майки в Африка. Учи ги на занаят. Купила им е няколко сешоара, за да правят сложни прически от плитчици. Мечтае за професионална печка, та да продават създадените от тях бисквити, а по-умелите стават шивачки.

Децата в Кения наричат Диана "Малайка", което значи ангел на суахили или просто Ди, защото когато падне нощта, тя не се прибира в климатизирана стая с душ, а живее като тях и носи цялото си притежание в един куфар. "Много пари постъпват в Африка. Повечето организации от развитите държави правят дарения, защото се приспадат от данъците", казва Диана -  В това няма нищо лошо, но първо, голям процент не стигат до предназначението си  и второ, няма възпитателен ефект. Построява се нещо, но никой не учи тези хора как да го поддържат. Било то училище, клиника или кладенец. Скоро след това всичко се разрушава и замира. Затова Дойчинова никога не дава даром, децата трябва да свършат или да научат нещо, за да го заслужат.

Мисионерката финансира начинанията си в Африка, освен с дарения, и със собствени средства, защото от 2011 година инвестира в криптовалута. Приходите ѝ са достатъчни да запълва всекидневните дупки в благотворителния бюджет, но далеч не стигат за закупуването на имота, за който разказва - училище, 8 декара земя, река, спални помещения за 100 деца, 2 сонди, плодни дървета, започната къща, парник, река.... Каквато е дейна и убедителна, не се съмнявам, че съвсем скоро Диана ще организира доброволци за облагородяването му.

Повече за дейността на Диана Дойчинова ще научите от звуковия файл

 

Да се намериш в кадаифа от улички на Остуни

СНИМКА: Диана Дойчинова

По публикацията работи: Людмил Фотев

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!