Интервю
"Оста на живота" - филм, който удря спирачка на ежедневието
петък 6 ноември 2026 13:37
петък, 6 ноември 2026, 13:37
СНИМКА: Даниел Ненчев
Размер на шрифта
Учител и неговите ученици тръгват на поклонническо пътуване, което се превръща във вътрешно търсене за всеки от тях. Така започва "Оста на живота" - филмът на режисьора Атанас Христосков по едноименната книга на Свами Тиртха.
За актьора Александър (Алек) Алексиев, който е в една от главните роли, снимките са изследване на собствената му душа. За продуцента Виктор Францес лентата е отговор на тревожността, която носим всички. Двамата разказват за новия български филм в ефира на БНР-Радио София.
Сценарият на филма е на Теодора Маркова, Георги Иванов и Невена Кертова. Снимките минават през едни от най-красивите места в България - Смолянските водопади, Въгарчевските скали, пещерата Лепеница и "Божиите очи", а малка част от филма е заснета в Кападокия, Турция.
Алексиев, познат на зрителите от "Възвишение", се шегува, че просто е имал свободно време през септември преди четири години. Истината е, че режисьорът Атанас Христосков го кани на среща, за да му разкаже за проекта, и актьорът веднага се съгласява.
"Когато попаднеш на човек, който кипи, вярва, има желание и знае как да разкаже определена история, ти му се доверяваш и се гмуркаш в това приключение", казва той. "За мен като актьор този филм беше търсене, изследване на някакво мое вътрешно съществуване".
За Алексиев не е важно какво ще открие накрая, а самият път. "Важен е процесът на самоосъзнаване, на себеопознаване, на това да откриеш от какво те е страх като човек", обяснява той.
По време на снимките актьорът открива, че се страхува да остане сам със себе си и с мислите си. "Самото осъзнаване на подобен факт е нещо изключително - да го признаеш пред себе си и да се опиташ да направиш някаква промяна", споделя той.
Според него човек трябва да работи, за да се пребори с подобни страхове, да не ги потиска и да не им позволява да се превръщат в заболявания.
"Този филм е една тишина, в която имаш нужда да откриеш своите страхове, любови и вълнения", казва Алексиев. И добавя, че откритията не са само негативни: всяко нещо, което научаваш за себе си, по думите му няма как да не е положително.
Една от най-трудните сцени е преминаването по въжен мост край Смолян - с реален риск за живота. За героя на Алексиев - Ясо, който търси родителска фигура, това е ключов момент.
"Страхът е от височината, от възможността да пропаднеш, но тогава за мен беше по-важно това, което Наско ми каза - че от отсрещната страна трябва да стигнеш там, където те чака майка ти", разказва актьорът. "Като метафора на търсенето, което съществува в нас."
Всеки ден актьорите и екипът вървят между 30 и 40 минути, за да стигнат до мястото на снимките, а до този мост пътят с техниката отнема около час. Алексиев не го приема като изпитание. "Това време е прекрасно, защото служи за настройка - на сетивата, към филма, към историята, към истината", казва той.
Търсенето за него продължава и след снимките. "Планетата Земя е кръгла, халката на човека, който е женен, е кръгла. Тя символизира начало, приключение и завършване. Така че ние сме в постоянно търсене и постоянно приключение", казва актьорът.
Продуцентът Виктор Францес, предпочита да говори за филма лично, а не абстрактно и интелектуално. "Този филм е много чувствен и много обърнат към сърцето, а не към ума", обяснява той.
За него едно от най-красивите неща е, че екипът сам изживява пътуванията на героите – стотици километри през места, които днес всеки може да открие на картата в сайта на филма. Още по-лично е друго: Францес обикаля тези места със сина си и с баща си. "Имахме своя вътрешна ос на живота. Това за нас беше страхотно приключение – да изживеем заедно свързаността на поколенията", разказва той.
Най-важното послание на книгата според продуцента е, че в живота има нещо повече. Пътуването на учителя и учениците е постоянно напомняне, че обичайните ни задължения далеч не са това, което сме ние, а онова, което истински ни интересува, е заровено много дълбоко.
"С темпото на този филм сме се опитали да ударим спирачки на ежедневието и да потопим зрителите в една алтернативна, но естествена реалност", казва Францес. Филмът според него поставя зрителя в безвремие, във вечността. "Какво представлява вечността за мен и как мога да достигна до нея - мисля, че това е ядрото."
Францес вижда в света обща тревожност и иска филмът да отговори на нуждата на хората от нещо друго. "Къде сме ние, хората, след като идва изкуственият интелект? Няма ли нов господар на тази планета?", пита той. Към това се добавят цените на парното, тока и бензина, бомбите и потъващите кораби. "Като човешки същества носим много сериозна фонова тревожност от всичко, което се случва в големия свят", казва продуцентът.
Това не означава да затворим очи за проблемите, уточнява той. Освен голямата картина обаче има и друго ниво на тревожност -битовото. "Ще напазарувам ли тази сутрин? Ще заведа ли децата на училище? Щастлива ли е жена ми? От какво имат нужда родителите ми?", изрежда Францес.
Затова съветва зрителите просто да си подарят два часа време за себе си. С усмивка признава, че дори някой да подремне час и половина и да се събуди, когато музиката се засили, пак ще вземе нещо от филма. Убеден е обаче, че лентата е достатъчно хубава, за да бъде гледана от началото до края.
Чуйте целия разговор на Даниел Ненчев в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!