Новина
Вили Лилков: Този мандат е мандат на лутането
понеделник 9 ноември 2026 10:07
понеделник, 9 ноември 2026, 10:07
Проф. Вили Лилков
СНИМКА: Савина Спасова
Размер на шрифта
Настоящият мандат на Столичния общински съвет е "мандат на лутането", от който трудно ще бъдат извадени сериозни постижения. Така го определя година преди края му заместник-председателят на СОС Вили Лилков ("Синя София") в интервю за БНР-Радио София.
По думите му почти всички големи системи, които държат града, са в тежка криза, а изходът за "Топлофикация София" е концесия, при която държавата поема дълга към "Булгаргаз".
Лилков припомни и поговорката "стигнахме до кривата круша". "Струва ми се обаче, че в България някой е отсякъл кривата круша и ние не знаем къде е. И се лутаме", казва той.
Причините според него са в сериозното политическо разногласие в общинския съвет още от самото начало. Председател се избира трудно, а мнозинството, което изглежда възможно, се разпада - отделят се съветници от някои групи. В резултат няма мнозинство, което да застане твърдо зад кмета и да поеме политическа отговорност за реформи.
"Напротив, формира се едно икономическо мнозинство, което сработва винаги, когато има някакъв икономически интерес или някакъв лобистки натиск отвън", казва Лилков. Паралелно с това се разпада и кметската администрация, дошла със сериозни заявки.
За три години са сменени 12 или 13 заместник-кметове, а в направление "Архитектура и градоустройство" промените също са чести. Лилков не иска да търси един виновен, но смята, че всичко това пречи на общинския съвет и администрацията да си поставят големите задачи. Текущата работа се върши с променлив успех – някъде много добре, другаде по-зле, а големите теми вероятно остават за следващия мандат.
Когато живееш в един квартал, виждаш тротоара пред дома си, липсата на място за паркиране или неасфалтирания път, казва Лилков. Мащабната картина обаче е свързана със системите, които поддържат града. Той изброява пет: транспорт, топлофикация, водоснабдяване и канализация, паркиране и управление на отпадъците. "Всяка една от тези системи е в тежка криза", казва той, като изключва ВиК.
Концесията на "Софийска вода" преди около 25 години е много оспорвана, но резултатите според Лилков са "много добри". Загубите на вода вече са 31–32%, като 10% от тях са търговски - вода, която не се плаща. Реалните загуби са около 20%. Стандартът на обслужване се променя, влизат нови инвестиции, а водопотреблението намалява всяка година, въпреки че София се разраства. "София пие най-евтината и най-чистата вода в България", казва Лилков.
"Топлофикацията е във финансов и технически фалит", казва Лилков. Той изказва уважение към екипите на дружеството, които работят ден и нощ, но посочва мащаба на проблема: дълг от милиард и половина евро - колкото годишния бюджет на общината, загуби от над 20% и по 1400 куб. м вода, които всеки час се добавят в системата. "Това е цяло езеро, което за една година се излива през тръбите като топла вода", казва той.
Мрежата в София е дълга 1000 км подаваща и 1000 км връщаща. С години не се работи по когенерацията – едновременното производство на електро- и топлоенергия, с което дружеството би могло да печели.
Днес цялата печалба отива за покриване на лихвите. "Може ли да съществува такъв бизнес? А ние сме нарекли това дружество търговско и очакваме от него търговско поведение", казва Лилков.
Цената на газа се определя от "Булгаргаз" и КЕВР, цената на парното – също от регулатор, и така дружеството се оказва "в менгемето на цените".
Лилков преразказва думите на изпълнителния директор на дружеството: отстраняват една авария, изчакват, а половин час по-късно системата пробива на около 500 метра по-нататък. Според него дори сметките за парно да се удвоят, пак няма да има пари за инвестиции, а само за погасяване на дългове.
Първата стъпка в плана му е държавата да поеме дълга към "Булгаргаз", който застрашава и самия "Булгаргаз", и Българския енергиен холдинг. "Няма глупав концесионер, който да дойде да ти покрива милиарди", казва той.
Втората е да бъде поканен концесионер с голям опит, който да поеме модернизацията на генериращите мощности и рехабилитацията на мрежата. Собствеността остава общинска или държавна. Процедурата е законова и отнема поне година, затова според Лилков трябва да започне сега, независимо кой ще бъде следващият кмет.
"Топлофикация София" е втората по големина в Източна Европа след пражката, напомня той – "просто гигантско предприятие".
Третата стъпка е промяна в нормативната рамка и в управлението. С години политическите партии се договарят как да разпределят влиянието си в надзорния и управителния съвет и в назначенията вътре в дружеството, казва Лилков. Той настоява и за преосмисляне на щатовете и броя на работните места, макар да уточнява, че няма данни за конкретна оценка.
Чуйте повече в разговора на Константин Лавсов в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!