Интервю
Националният етнографски музей разказва историите на своите основатели в изложба
понеделник 9 ноември 2026 14:24
понеделник, 9 ноември 2026, 14:24
Националният етнографски музей се гордее със своята 120-годишна история
СНИМКА: Национален етнографски музей - БАН
Размер на шрифта
Националният етнографски музей отбелязва 120 години от създаването си със специална програма от събития.
Част от нея са кураторски беседи, които ще водят посетителите не по сухата хронология, а през съдбите на хората, събрали и съхранили колекциите му. Доц. д-р Иглика Мишкова в БНР- Радио София разказа за пионерите на българската етнография и за мисията на музея днес.
Беседите са посветени на 1300-годишнината от създаването на Народния музей. Връзката между двете годишнини е пряка, обяснява доц. Мишкова: "Народният музей е буквално този, от който произлиза Националният етнографски музей", обяснява тя.
Това е първата общонационална музейна институция в България, създадена през 1892 г. През 1906 г. от нея се обособяват две самостоятелни структури - Народният етнографски и Народният археологически музей, днес Националният етнографски и Националният археологически музей. "Това е буквално музеят майка, от който възникват двете най-големи и едни от най-старите музейни институции в страната", казва тя.
Хората, на които дължим създаването на етнографския музей, са толкова много, че времето не би стигнало да бъдат изброени, посочва доц. Мишкова. На първо място тя поставя проф. Иван Шишманов и Димитър Маринов, а след тях и първите уредници в музея, сред които Антон Попстоилов и Стефан Л. Костов.
Костов повечето от нас познават като автор на комедии, много повече отколкото като етнограф. "Може би малцина знаят, че той е етнограф и че познава толкова добре душевността на народа. Това му помага изключително лесно да създава пиесите си", разказва доц. Мишкова.
Костов е изключително плодотворен автор, а като етнограф управлява най-дълго етнографския музей.
Сред изключителните личности, свързани с музея, тя нарежда и Христо Вакарелски.
"На тях дължим безкрайно много. Никой от нас не би могъл да се занимава с етнология, с музеи, с българска културна идентичност без основоположниците на музеологията и на етнографията у нас и въобще на изследването на културното наследство", подчертава тя.
За повече от век етнографията до голяма степен се променя. "Търсим корените на различни явления в миналото и разбира се, изследваме и съвременността", обяснява доц. Мишкова. Тя напомня, че основателите на етнографията призовават да се съхрани всичко, което съществува в даден исторически момент, защото ще дойде време, когато цялото злато на света няма да стигне, за да бъде спасено изгубеното.
Според нея този призив е напълно валиден и днес, защото голяма част от онова, което ни заобикаля, се променя изключително бързо. "Материалната култура, всяко едно от културните явления търпи непрекъснато промени. На практика всичко би трябвало да бъде документирано, да бъде събирано в музея. Това все пак е паметта на съвремието", казва етнографът.
Затова в етнографският музей трябва да се събира и съвременната култура, а традиционната да се представя по съвсем различен и много по-модерен начин, за да има диалог със съвременните хора.
"Музеите не са вече онова, което са били някогашните музеи", казва доц. Мишкова.
Според нея музей, подреден по начина отпреди 40, 50 или 70 години, трудно би привлякъл посетителите днес и трудно би ги накарал да се върнат.
Точно това е и идеята на кураторските беседи. "Една такава беседа ще бяга от сухата хронология", обещава доц. Мишкова. Фокусът ще бъде върху биографиите на основоположниците, на техните ученици, на събирачите и изследователите.
Посетителите ще чуят конкретни истории, които свързват съдбата на предметите в музея със съдбата на хората, които са ги открили, съхранили, проучили, публикували и показали в експозиции.
Още от първите години на музея служителите му не само събират предмети, но и ги публикуват в "Известия на Народния етнографски музей". Участват и във всички изложения, на които младата българска държава показва постиженията си, богатата си култура и своята културна идентичност.
"Вярвам, че по този начин хората ще се срещнат с една пълнокръвна картина, с един пълнокръвен разказ за основателите и за предметите, които ние днес съхраняваме, проучваме и можем да показваме на нашата публика", казва доц. Мишкова.
Първата кураторска беседа е на 10 ноември от 18.00 ч., а втората - на 3 декември. Участието е с предварителна регистрация. Беседите се провеждат в Националния етнографски музей, който се помещава в сградата на бившия Княжески дворец на площад "Княз Александър I" в София. Там може да бъде видяна и изложбата "130 години Народен музей".
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!