Новина
Д-р Петя Георгиева, ИПИ: Като дял от БВП
България дава за наука 3-4 пъти по-малко средства от средните в ЕС
вторник 10 ноември 2026 14:45
вторник, 10 ноември 2026, 14:45
Петя Георгиева
СНИМКА: Стопкадър, ТВ1
Размер на шрифта
България продължава да изостава в
инвестициите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД).
През 2025 г. разходите за изследвания остават около 0,75% от БВП –
значително под средното ниво за Европейския съюз, където те са около
2,2-2,3% от БВП.
Липсва съществена промяна през последните 5 години. България е на едно от последните места в ЕС по този показател, коментира пред БНР-Радио София д-р Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).
По области водещи са техническите науки, в които са съсредоточени 45% от разходите за НИРД, следвани от медицинските и здравните науки (22%) и естествените науки (20%).
"Инвестициите ни са под 1% и това не е достатъчно. В ЕС някои страни дават за наука до 4 пъти повече – отбеляза д-р Георгиева. – По-важното е как изглежда това за странични наблюдатели и партньори. Кой би дошъл да инвестира и да развива някаква дейност при нас. Дали нашите научни работници например ще могат да участват в научни проекти, да допринасят със своите открития за икономиката. На този етап бих казала, че това е по-скоро малко вероятно."
По думите на икономиста сектор "Предприятия"
осигурява над 60% от разходите за НИРД и това е особено положително. От държавния
сектор са около една трета от средствата.
Значителна част от финансирането обаче са привлечени средства от чужбина. Това
означава, че в икономически план научната дейност зависи до голяма степен от
външни източници – над 38% от всички разходи.
СНИМКА: ИПИ
"Много често бизнесът не се интересува от фундаментална наука. предпочитат са инвестират в практични неща, които да могат да бъдат интегрирани в съответната работа, да бъдат трансформирани в различни продукти или услуги, с които да присъстват на пазара.
Държавата не инвестира достатъчно, очевидно НИРД не е отчетлив приоритет."
Георгиева открои института INSAIT като добър пример и напомни съществения въпрос за задържане у нас на учени, които са квалифицирани, но са търсени и в други страни.
По публикацията работи: Георги Нейков
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!