Владимир Тодоров, БАН: Суша и хранилки водят мечките към населените места

сряда, 11 ноември 2026, 17:40

Владимир Тодоров, БАН: Суша и хранилки водят мечките към населените места

СНИМКА: wwf.bg

Размер на шрифта

Мечка от около месец пребивава в границите на село Мало Бучино, в непосредствена близост до София. Това е единственият известен сигнал за слизане на мечка до населено място в региона, казва пред БНР-Радио София Владимир Тодоров, изследовател от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и съосновател на платформата "Мечешки истории".

Поводът за разговора е предупреждението на Община Правец към жителите за опасност от навлизане на мечки.

"Не бих казал, че някъде имаме реална опасност от присъствие или нападение на мечки", уточнява Тодоров. По думите му, в община Правец няма мечки.

Предупреждението идва след писмо на областния управител до всички общини в Софийска област. В него се посочва, че животните може да се появят близо до населени места, защото търсят храна преди зимния сън. За Мало Бучино изследователят знае за една мечка. Имало е слухове за две, но повече от една наведнъж не е виждана.

Причините мечките да слизат при хората са няколко, обяснява Тодоров. Първата е т.нар. хиперфагия. Това е период, който започва в края на лятото, когато мечките се хранят изключително активно, за да натрупат мазнини за зимата. Една кафява мечка може да качи около 50% от теглото си. Ако храната не достига или по-силни индивиди доминират в богатите на храна територии, по-младите животни тръгват към населените места.

Втората причина е сушата. "Поредна година имаме изключително сухо лято", казва изследователят. Основната храна на мечката преди зимата е буковият жълъд. Букът плододава през 2-3 години, а при суша този период може да се удължи и реколтата да е по-слаба.

Третата причина са хранилките. Подхранването в дългосрочен план води точно до такова поведение, защото животните започват да свързват човека с храна. "То е един вид примамване, освен помощ", посочва Тодоров.

Тази година има поне 4-5 случая, в които мечки трайно обитават населени места, сред тях Кресна, Мало Бучино и родопското село Гьоврен, където три мечки са идвали всяка вечер. Според Тодоров липсват бърза реакция и екип, който да прогони животните още на същия или на следващия ден.

За мечки, които вече са привикнали към населено място, подходът за жалост обикновено е само един и той е летален, казва той. Преместването е опитвано и в чужбина, и у нас, но животните се връщат или отиват в друго населено място. Тодоров отправя критика към Министерството на земеделието и храните.

За такива мечки се издава разрешително и горските служители би трябвало да изведат проблемното животно от популацията. Бездействието поражда саморазправа, а тя често засяга животни, които изобщо не са влизали в населени места. В България има огромен процент бракониерство на кафява мечка заради недоброто ѝ управление, допълва той.

Какво да правят хората при среща с мечка:

Да подават сигнал на 112. Обажданията се записват и са проследими, за разлика от обаждане до местния горски.Да не оставят хранителни отпадъци, необрани плодове и други неща, които привличат мечката.Да ограждат кошерите с електропастири. Да имат кучета, ако отглеждат животни.

Тодоров предупреждава и да не се търси близък контакт с животното за снимки. Когато се чувства застрашена, мечката може да нападне, вместо да избяга. За пример той дава Румъния, където има немалко смъртни случаи. "Дивото животно е диво, независимо колко пъти се е срещало с човека", казва изследователят.

"Мечешки истории" е образователна платформа, която обяснява тези въпроси на местните жители и на подрастващите по ясен начин. Екипът посещава училища с презентации, прави демонстрации на място, разпространява новини и добри практики и критикува лошите.

Чуйте повече в репортажа на Надежда Георгиева в звуковия файл.

По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!