Интервю
Даниел Пенев за книгата "Тунел 29"
Ако един свят е хубав, няма нужда от стена
четвъртък 12 ноември 2026 13:00
четвъртък, 12 ноември 2026, 13:00
СНИМКА: Изд. "Прозорец"
Размер на шрифта
Лятото на 1962 г. група студенти прокопава тунел под Берлинската стена и извежда 29 души от Източен в Западен Берлин. Историята им разказва британската журналистка Хелена Мериман в книгата "Тунел 29", която вече може да се чете и на български.
37 години след падането на Берлинската стена журналистът, преводач и редактор Даниел Пенев обясни в ефира на БНР- Радио София, защо препоръчва това заглавие на българските издатели и защо според него то е особено нужно на хората, които тъгуват по времето преди 1989 г.
Още в края на миналата година Даниел Пенев включва "Тунел 29" сред очакваните заглавия за 2026 г. в своя книжен пътеводител в Портал "Култура". Не помни как точно попада на книгата, когато тя излиза на английски, но помни какво го впечатлява - първо в описанието, а после и при четенето.
"Наистина уважавам журналистите, които имат нюх за значимите събития в историята, повлияли на целия свят, и след това умеят да предадат тази история по достоверен и в същото време много увлекателен и достъпен начин", казва той. Според него едно от най-ценните качества на журналиста е не просто да открие историята, а да може да развълнува с нея.
"Живеем в свят, в който има много източници на разсейване и хората рядко отделят времето и усилието да прочетат 300, 400, 500 страници за някаква историческа личност или събитие. Хора като Хелена Мериман определено умеят да хвърлят светлина върху тези събития", посочва Пенев.
Книгата се чете като роман, дори като трилър, допълва той - още от заглавието, а след това и със сюжетната линия, разгърната в стегнати, напрегнати и динамични глави. Хелена Мериман е журналистка, която работи с BBC, а книгата стъпва на нейния подкаст със същото име. Самият Пенев не е чувал за подкаста преди книгата и признава, че е "повече фен на писаното слово".
Впечатляващо е, по думите му, колко обстойно авторката проучва архивите на Щази - източногерманската Държавна сигурност. Става дума за хиляди страници. Наред с това тя разговаря с част от участниците в събитията, сред които е и главният герой Йоахим Рудолф - тогава млад източногерманец, избягал в Западен Берлин.
"Тя създава една калейдоскопична картина, много широк поглед, но го дава отвътре", обяснява Пенев. Хората, които копаят тунела, са много различни като характери и мотивация, но ги обединява общата идея да спасят близки, а и напълно непознати. Води ги убеждението, че свободата може да бъде загубена, но волята за свобода трябва да бъде поддържана.
Йоахим Рудолф вече е на Запад, когато решава да се върне обратно - този път под земята. Прави го, макар да знае, че има огромна вероятност да бъде заловен или дори убит заради заповедите, които граничарите са получили от началниците си. Според Пенев той е наясно, че и други хора страдат за близките си, останали от другата страна. Същевременно осъзнава, че не могат да разчитат на едно или друго правителство или режим да им върне свободата. "От тях зависи да вземат нещата в свои ръце и да си върнат това, което е загубено", казва Пенев.
Като журналист Даниел Пенев намира за най-интересен моментът, в който американската телевизия NBC научава, че се копае тунел, и решава да подкрепи студентите. Тя предлага финансова помощ, а в замяна заснема цялата акция. Кадрите стават достояние на целия свят под формата на документален филм, който печели награди "Еми".
"Това има доста морални измерения - доколко журналистиката може да показва историческите събития и доколко може да се намесва по някакъв начин в тяхното формиране", коментира Пенев.
Темата според него става все по-актуална, защото днес освен телевизии има и социални мрежи. Неслучайно при всяко престъпление или инцидент се надига въпросът защо някой отстрани е снимал, вместо да помогне. Описанията на Хелена Мериман са почти готов сценарий, смята още той, и историята би била чудесна основа за игрален филм.
За кого е "Тунел 29" днес, когато част от обществото у нас гледа назад с носталгия, а споровете в социалните мрежи какво сме постигнали и какво сме загубили не стихват? Пенев отговаря, че книгата е за всеки, който цени историята и историческата памет, но е особено важна именно за тъгуващите по онова време. "Аз не съм живял в годините на комунизма, но се радвам, че живея в днешното време, а не в тогавашното", казва той.
За него издигането на Берлинската стена е ярък символ на това как всяка диктатура се опитва да изгради утопия със сила. "Ако един свят е много хубав, ако предлага страхотни условия за живот, няма нужда да се издига стена", подчертава Пенев и припомня, че поводът за построяването ѝ е именно фактът, че много хора започват да преминават в Западен Берлин.
В разговора изниква и речта "Аз съм берлинчанин", която американският президент Джон Кенеди произнася в Западен Берлин през юни 1963 г., две години след издигането на Стената. В нея той признава, че свободата носи много трудности и демокрацията не е съвършена, но свободният свят никога не е издигал стена, за да държи хората си вътре.
Пенев обръща внимание и на една група, която някои изследователи наричат "млади носталгици" - хора на неговата възраст или по-млади, които не са живели преди 1989 г., но повтарят чутото от по-възрастните си близки колко хубаво е било тогава. "Те никога не си задават въпроса каква е била цената на това нещо", казва той. Има дори хора, които отричат съществуването на лагерите - нещо, което по думите му напомня отричането на Холокоста.
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!