Интервю
Дарителството в България се връща към обичайните си нива
Хората най-често не даряват, защото нямат финансова възможност, а кутиите остават предпочитаният начин за дарение, казва Боряна Кирилова от Българския дарителски форум
петък 13 ноември 2026 16:10
петък, 13 ноември 2026, 16:10
Илюстрация: Георги Цветков
СНИМКА: BNR
Размер на шрифта
Колко даряват българските компании, фондации и граждани и кои каузи получават най-голяма подкрепа? Какво кара хората да отворят портфейла си и какво ги спира? И доколко доверието в организациите и в начина, по който се използват средствата, определя готовността ни да даряваме?
Отговорите дава годишният анализ на Българския дарителски форум за дарителството в България през 2025 година. Изследването проследява основните тенденции във филантропията, мотивацията на дарителите, ролята на онлайн платформите и партньорствата между бизнеса, гражданите и организациите.
Специален акцент е поставен и върху регионалното измерение на дарителството, включително подкрепата, която получават българските общини. Малко над 213 милиона лева са дарили през 2025 година компаниите, фондациите и гражданите в България. Това е спад от около 13% спрямо 2024 година, когато обемът е малко над 240 милиона, или с над 27 милиона повече.
"Не бива да ни стряска този спад", казва Боряна Кирилова от Българския дарителски форум. Тя посочва, че сегашните 213 милиона са вторият най-голям размер за последните пет години. По думите ѝ дарителството се връща към нивата от периода 2021 - 2023 година и дори ги надвишава. "По-скоро прецедент е 2024 година, когато дарителството достига екстремни нива. Сега се потвърждава нашата хипотеза, че това е изключителен размер, а не норма.
Приоритетите на дарителите не се променят съществено. Водещи остават сферите, които са недофинансирани от държавата - социалната подкрепа, здравеопазването, образованието и науката. Между отделните групи дарители има разлики. Компаниите инвестират повече в образование, наука и здраве.
Фондациите са по-ориентирани към социално уязвимите общности, но подкрепят и човешките права, демократичния процес и изборите - каузи, които Кирилова определя като по-трудни и по-малко консенсусни. И трите групи откликват на спешни нужди, извънредни ситуации и хуманитарни кризи. Тук обаче се наблюдава лек отлив. "Мога да кажа, че има някаква лека умора от тази дарителска енергия, която наблюдавахме през 2024 година", отбелязва Боряна Кирилова.
Хората продължават да даряват, водени от емоционален подтик и при конкретна нужда, когато виждат, че отговарят на определен проблем, и когато каузата се свързва с техните лични нагласи.
При компаниите дарителството е по-стратегическо, по-дългосрочно и подчинено на ясни цели. Най-честата причина хората да не даряват през 2025 година е материалната невъзможност. "Финансовото ми състояние не ми позволи" е отговорът, който най-често дават недарилите в проучването на "Алфа Рисърч".
"Не знам дали това няма да се задълбочи през 2026 година, защото дарителството е отклик на реалния живот", коментира Кирилова. Втората най-често посочвана причина е несигурността как ще бъде разпределено дарението и какво ще се случи с него.
В същото време гражданите имат все повече доверие в гражданските организации, отбелязва тя. Въпреки дигитализацията най-предпочитаният начин за дарение остава кутията. Роля имат традицията и удобството, а присъствието на кутиите в големите хипермаркети допълнително ги легитимира. На второ място остават SMS даренията, което Форумът вижда и през платформата DMS, управлявана съвместно с фондация BCause.
Все по-често хората избират да даряват онлайн и дори с месечен абонамент. Общата стойност на даренията към общините през 2025 година е малко над 41 милиона лева. Те включват не само пари, но и материални активи, недвижими имоти, строителни дейности, оборудване и професионални услуги.
Чуйте повече в разговора на Катя Василева в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!