Интервю
Съдът не признава Общината за собственик на Княжевския стадион
сряда 18 ноември 2026 09:38
сряда, 18 ноември 2026, 09:38
СНИМКА: Гражданска инициатива Княжевецъ
Размер на шрифта
Бъдещето на Княжевския стадион, известен още като "Кривуля", е под въпрос след решение на Софийския градски съд от 22 октомври 2026 г. Досега се смяташе, че две трети от терена са общинска собственост, а една трета е частна. Съдът обаче не признава претендираните права на Столичната община и допуска делба на имота между наследниците на бившите собственици, без участието на общината.
"Общината не само че не е собственик на две трети, както знаехме досега, а тя въобще не е собственик и не е страна по делото", каза в ефира на БНР-Радио София Любо Стефанов от гражданската инициатива "Княжевецъ".
Стадионът се намира в карето между Владайската река, ул. "Арбанаси" и ул. "Евлия Челеби", точно срещу 26 СУ "Йордан Йовков". Използва се за футбол, волейбол, спорт на открито и отдих. По думите на Стефанов на него са израснали и спортували поне три поколения. "Би било изключително лошо да бъде изгубен", казва той и подчертава, че теренът е важен не само за Княжево, а за всички софиянци.
Казусът започва много отдавна, разказва Стефанов. През 1919 г. цялото каре - от днешния търговски център на бул. "Цар Борис III" до Княжевската минерална баня, включително бившия сервиз на "Жигули" и стадиона, е един имот, част от Спиртната фабрика, чиито последни сгради са съборени преди около десетилетие. На тяхно място днес е търговският център.
Един човек купува целия терен, а по-късно съдът приема, че купувачът е действал и от името на още двама души. През 1942 г. правата им са признати, но между 1945 и 1948 г. комунистическата власт отчуждава имота заедно със стадиона и останалите парцели в карето. През 80-те години на миналия век започва физическото изграждане на стадиона, в което освен държавата и общината се включват и много жители на Княжево.
През 1994 г. едни от наследниците предявяват иск за една трета от стадиона. Тъй като други претенции няма, общината съставя акт за частна общинска собственост. "Като няма кой да възрази, общината си владее успешно този имот, но това не е нотариален акт, а акт за собственост", обяснява Стефанов.
През 2014 г. се появяват и трети наследници. През 2015 г. Софийският районен съд отказва делба на спортния терен. Тогава Столичната община не е обжалвала решението. "Нямаме информация от Столичната община да го е обжалвала", казва Стефанов. Според него най-вероятно става дума за пропуск. "Дали е без да искат, или е друго, не можем да твърдим. Но е факт, че Столичната община не си е защитила собствеността по най-добрия начин", смята той.
През 2021 г. Върховният касационен съд отменя част от решението на Софийския градски съд и връща делото за ново разглеждане. Така се стига до решението от 22 октомври 2026 г., с което наследниците доказват правата си, а общината - не.
От инициативата научават почти случайно какво се случва в съдебната зала. "Знаехме, че се води дело, но не сме навлизали в детайли. До момента, в който отидохме на това дело и разбрахме, че нещо не е наред", разказва Стефанов.
В решението на съда имот 681, отреден за спорт, в кв. 66, местността "Карпузица", е описан като свободен от застрояване, ограден, затревен и пустеещ. Спортните съоръжения - футболни врати, фитнес уреди и баскетболни кошове, съдът определя като преместваеми. Тъй като не са трайно прикрепени към земята и могат да се отделят без съществено увреждане, те имат характер на подобрения и не пречат имотът да бъде възстановен и допуснат до делба между наследниците при посочените квоти. Столичната община не фигурира сред съделителите.
"Тук имаме един парадокс. Съдът веднъж казва, че това е пустеещ терен, а в същото време признава, че там има фитнес уреди", коментира Стефанов. Уредите са поставени преди около пет години, по времето на предишния кмет, а през август на игрището са монтирани и нови футболни врати.
Оценката на вещите лица оспорва и кметът на район "Витоша" арх. Зарко Клинков. Според него те не са отчели реалното състояние на стадиона и поддръжката, която се извършва там. Пред инициативата той определя експертизата като "лъжлива".
Инициатива "Княжевецъ" се грижи за стадиона от около десет години. Доброволците почистват игрищата от тревата, правят маркировката и садят дървета. "Много е важно да ги има там. Няма много растителност, а лятото е доста топло", казва Стефанов. Инициативата реализира и проекта "Княжевецъ - стадион на историята", който представя известни личности, свързани с квартала, сред които Емил Димитров, Георги Марков и Боян Петров.
Миналата година гражданите кандидатстват с проект за облагородяване на стадиона по програмата на Столичната община за граждански бюджет. Идеята включва пейки, козирка, маси за шах и други игри. Проектът е отхвърлен без никаква обосновка. "Тогава си мислехме, че е отхвърлен, защото две трети са общински, а една трета е частна. А се оказва, че 0% е общински", казва Стефанов. Сега той свързва отказа именно с въпроса за собствеността.
По думите му, никой не е информирал жителите за развитието на делото - нито районната администрация, нито Столичната община. Сега районът им съдейства и им предоставя документите по делото, включително извън работно време, за да може юрист на инициативата да се запознае с тях. "Оказва се, че документацията не е пълна. Има неща, които липсват", казва Стефанов.
Столичната община има 30 дни, за да обжалва решението. Районният кмет арх. Клинков е обявил, че жалбата ще бъде внесена на 3 декември и че двама служители на район "Витоша" подготвят защитата. Районната администрация призовава гражданите да предоставят снимки и документи, които доказват, че стадионът се използва и поддържа през годините.
"Надяваме се да го направят по доста по-добър начин от досега, защото очевидно досегашният не е бил достатъчно добър, за да спаси този стадион", казва Стефанов.
От инициативата все още не са търсили контакт с наследниците. Стефанов смята, че е нормално да им бъде възстановено това, което им е отнето насилствено по време на комунистическия режим, но настоява да бъдат потърсени, за да стане ясно какви са плановете им за терена.
Единствената добра новина според него е, че по общия устройствен план имотът е отреден за спорт. Това обаче не означава, че новите собственици нямат право да го оградят и да ограничат достъпа на гражданите, тъй като той вече е частна собственост.
Чуйте целия разговор на Божидар Янев в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!