Интервю
София е 28-а в класация за чист въздух, но реално може да е сред последните пет
четвъртък 19 ноември 2026 16:36
четвъртък, 19 ноември 2026, 16:36
СНИМКА: БГНЕС
Размер на шрифта
Само 3 от 40 изследвани града в ЕС - Копенхаген, Стокхолм и Хелзинки, отговарят на преразгледаните ограничения на ЕС за два от най-опасните замърсители на въздуха: азотния диоксид (NO₂) и фините прахови частици (PM₂,₅). Това показва годишната класация "Свободни да дишаме" на Clean Cities - инициатива на Transport & Environment, в която екологичното сдружение "За Земята" е партньор.
София е на 28-о място, но според Драгомира Раева, еколог от "За Земята", реалната позиция на столицата е по-лоша, защото официалните данни не отразяват замърсяването с азотен диоксид от транспорта.
Новите ограничения за среднодневните и средногодишните концентрации трябва да бъдат въведени в законодателството на целия ЕС до края на 2026 г. и постигнати до 2030 г. Тъй като само три града ги покриват, 93% от изследваните градове вероятно биха ги нарушили, а класацията очертава рязко регионално разделение.
Според Раева числото показва преди всичко, че резултат постигат градовете с амбициозни политики, които работят за чист въздух отдавна. "Отдавна започнали означава още от 2010 г., когато влизат в сила настоящите пределно допустими стойности за основните замърсители - фини прахови частици, азотен диоксид, серен диоксид и други. Тоест имахме доста време да поработим", казва Раева.
Тя посочва, че не е учудващо, че само три града покриват новите изисквания. Много от участниците в класацията обаче вече постигат сегашните норми. "Това, което трябва да ни тревожи, е, че София не ги постига, и най-вече за азотния диоксид, където имаме едно скрито замърсяване, за което "За Земята" алармира от години и за което институциите най-накрая предприемат мерки, макар и все още без резултати", казва тя.
По думите ѝ вече е доказано и признато от Министерството на околната среда и водите и от Изпълнителната агенция по околна среда, че в София този замърсител не се измерва коректно. Транспортно ориентираните станции не са разположени според изискванията на директивата, която посочва точно на колко метра от оживено кръстовище и от пътна артерия трябва да бъдат. "При нас изпълнителят ги е ситуирал на място, на което те реално не отчитат замърсяването от транспорта", обяснява тя.
"Нашето предположение е, че бихме били някъде в последните пет града, ако отчетем реалното замърсяване с азотен диоксид, което "За Земята" измерва вече в последните 4-5 години", казва Раева.
Новата директива за качеството на атмосферния въздух трябва да бъде въведена в националното законодателство до 11 декември 2026 г. Някои държави вече са го направили, България - не. "Това, че срокът изтича, означава, че ще имаме въпроси от Европейската комисия къде сме, какво се случва, защо се бавим", посочва Раева.
България не е единствената, която изостава, но по-тревожното според нея е, че няма информация какво се случва с процеса. От юли "За Земята" изпраща писма до Министерството на околната среда и водите, за да разбере какъв е планът и как гражданските организации могат да допринесат, тъй като някои въпроси трябва да бъдат консултирани извън кръга на държавните органи. През септември сдружението изпраща и напомняне с открито писмо, но досега няма отговор.
Скоро запитване до министерството ще изпрати и Европейското екологично бюро (European Environmental Bureau), което представлява много граждански организации в Брюксел по темата за качеството на въздуха.
Изоставане има и при мерките за велосипедния транспорт и активната мобилност. Друг показател в класацията е електрификацията на градския транспорт - по него София се представя добре, но други градове от региона изостават.
По думите на Раева София е постигнала много за намаляване на фините прахови частици с програмата за подмяна на отоплението на твърдо гориво с електрическо. Тя призовава гражданите, които се отопляват на дърва или въглища, да се включат в програмата.
Зоната с ниски емисии обаче трябва да стане целогодишна. Сега тя действа само три месеца през зимата. Миналата седмица "За Земята" представя анализ за сезон 2025–2026, според който зоната реално допринася за намаляване на азотния диоксид, но само в месеците, в които работи. "Ако тя бъде увеличена до 12 месеца, ще имаме много по-цялостен положителен ефект върху качеството на въздуха", казва Раева.
Дори със зоната обаче София не постига нивата, които изисква новата регулация.
Следващата стъпка са велоалеите. Велосипедната мобилност в София, която покрива ежедневните нужди на хората, е около 1%, а потенциалът е между 5 и 15%. Готовност има – кметът се гордее с това колко много хора карат велосипед по време на велошествия и други големи събития.
Чуйте целия разговор на Мария Илиева в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!