Новина
Емилия Милчева:
Българи и турци и до днес не говорят помежду си за "Възродителния процес"
петък 20 ноември 2026 15:18
петък, 20 ноември 2026, 15:18
Журналистката Емилия Милчева
СНИМКА: Даниел Ненчев
Размер на шрифта
Името е твоето лице пред света, твоето достойнство, твоята неповторима личност, пише Блага Димитрова в есето си "Име".
През 80-те години на миналия век рожденото си име губят над 800 000 български граждани от турското малцинство. Журналистката Емилия Милчева се връща към престъплението, наречено "Възродителен процес", в нова аудио поредица и разказва за нея в ефира на БНР- Радио София, като обяснява защо темата и до днес остава извън публичния разговор.
Репресиите на режима на Тодор Живков налагат арабско-турските имена на хората да бъдат принудително заменени с традиционни български. Много от тях дори не знаят турски език. Част от отказалите да сменят доброволно името си са изпратени в отново отворения лагер в Белене на остров Персин - стават затворници само защото не искат да се откажат от имената си. Забранено е използването на турски език, налагат се глоби, поругават се мюсюлмански гробища.
Личните истории са много и част от тях са известни благодарение на труда на български изследователи, на журналисти като Христо Христов, на фондация "Софийска платформа", която работи в Белене и записва историите на хората, минали през лагера, както и на филма на Димитър Коцев - Шошо и Христо Христов, номиниран за "Будител на годината" в кампанията на БНР.
"Отвъд историите не се преминава някаква граница. Ние научаваме за историите, но не научаваме нищо повече", казва Милчева. В епизодите си тя се опитва да постигне именно срещата между българи и турци. "Защото до ден днешен българи и турци не си говорят за това. Тази тема не е в публичния разговор", обяснява журналистката.
Масовото изселване на над 360 000 етнически турци през лятото на 1989 г. остава известно като "голямата екскурзия", а цялото престъпление - като "Възродителен процес". "Възраждането аз свързвам със съвсем различни аспекти и ценности. Това е много добра пропагандна теза", казва журналистката.
По думите ѝ подобна злоупотреба с "възраждането" и "възрожденството" има и в днешната българска политика. Тогава терминът е изкован от пропагандата на тоталитарната държава, обяснява журналистката. Смяната на имената всъщност е заличаване на идентичност – зацапват се дори имената на починалите върху надгробните камъни в мюсюлманските гробища, защото се твърди, че в България турци няма.
Официалната теза е, че в страната живеят само потомци на насилствено ислямизирани българи и че партията, която ръководи държавата, заедно с репресивния ѝ апарат, просто ги връща към корените им. Това обяснява Тодор Живков, държавен и партиен ръководител до 1989 г., и това повтарят неговите външни министри на всички свои срещи.
Смяната на имената на турците започва в края на 1984 г. и това вероятно не е случайно, според Милчева. Точно през тази година България е в международна изолация и търпи последиците от процеса срещу Сергей Антонов, обвинен в съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II.
Докато чете архиви, журналистката попада и на друга история. През 1984 г. страната е въвлечена в голям международен скандал след разследване на американска телевизия, датска телевизия и британския вестник "Обзървър".
Според него зетят на Тодор Живков Иван Славков, тогава председател на Българския олимпийски комитет, продава срещу 15% комисионна оръжие на ЮАР, която е под ембарго. А ЮАР въоръжава с него бунтовници, които се бият срещу комунистическите режими в африкански страни - същите, на които страната ни пък официално продава оръжие.
"Личност няма. Има социалистическа нация", отговаря Милчева на въпроса на водещата Вяра Николова. По думите ѝ режимът се опитва да претопи всички хора - с техните особености, с различна религия и различен майчин език - в един калъп, от който да произведе всестранно и хармонично развития социалистически човек. "Много трудно е за един съвременен човек да си представи, че някой може да ограничи неговата свобода на движение, неговия свободен избор на религия, на общност", казва тя.
Поредицата започва с личната история на авторката. През 1985 г. Милчева е бременна студентка и пътува от София към родителите си в Кърджали. Забравила е зеления си паспорт в София и на 40 км от Кърджали я свалят от автобуса, защото не може да докаже, че не е туркиня - името Емилия звучи като име от турски произход. Всеки автобус се проверява от хора с автомати. Хората са длъжни да носят паспортите си, а ако ги чуят да говорят на майчиния си турски език, ги глобяват с 5, 10, 15-20 лв. – по време, когато заплатите са около 150-160 лв.
"Това е едно от най-малките неща", казва Милчева. Тя израства в смесен район и има много приятели турци - и тогава, и днес. Не си спомня да се е обръщала към съучениците си с новите им български имена: "Просто това не ми беше възможно."
Тези хора не виждат и справедливост, защото делото се точи десетилетия наред. "Съвършено умишлено българската прокуратура го разкатава", твърди Милчева. Липсва и политическа воля делото да приключи с осъдителни присъди, смята журналистката.
Преди 40 години подобен разговор би бил невъзможен, а Блага Димитрова не е единствената, която протестира. Милчева припомня думите на покойните Деян Кюранов и вицепрезидента Тодор Кавалджиев, че турците са сред хората, от които тръгва съпротивата срещу тоталитарния режим. "И бих казала - първите", допълва тя.
В поредицата авторката събира българи и турци, като разказва за Белене. През най-големия лагер в България минават над 15 000 души, макар бивши функционери на режима да твърдят, че такива лагери не е имало. Милчева препоръчва книгите и изследванията на Борислав Скочев за лагерите. Първите въдворени в Белене са хвърлени там заради вицове и "хулигански прояви", а преди тях - голяма част от елита на България, който не е избит от Народния съд. Последните близо 600 лагеристи са турци, оказали съпротива срещу смяната на имената.
"Няма памет, а паметта съзнателно бива прочиствана и унищожавана по всякакъв начин", казва Милчева. Есето "Име" на Блага Димитрова е забранено по онова време, а властта твърди, че текстът цели да манипулира общественото мнение и да изложи България пред света. В него Димитрова пише: "При големи изпитания се боиш за името си повече, отколкото за живота си".
Последният епизод на поредицата завършва с разговор с гражданската активистка от Лудогорието Емине Садкъ, авторка на романа "Керван за гарвани". Майка ѝ е фризьорка и от 30 години подстригва една клиентка българка – на толкова много места в България българи и турци продължават да живеят заедно и да споделят едни и същи трудности. Клиентката отива на екскурзия в Турция, яде кебап, купува си евтини перилни препарати и като се връща, казва: "Вие не сте били лоши хора, турците".
Днес турците са приятели и икономически партньори, често пътуваме и се срещаме, "и всичко е наред, както трябва да бъде", казва Милчева.
Чуйте целия разговор на Даниел Ненчев и Вяра Николова в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!