Успение на Свети Йоан Рилски Чудотворец - небесен покровител на българския народ

Свети Йоан Рилски, наричан още Иван Рилски, е най-почитаният български светец. Той е роден близо до днешна Дупница, вероятно в село Скрино, в пределите на Първата българска държава. Прославата му идва от това, че посвещава живота си на молитва, пост и отшелничество високо в Рила планина. Смирението, чудотворството и нравственото му завещание го превръщат в символ на духовна чистота и в небесен покровител на българския народ. Паметта му се почита както у нас, така и в други православни страни.

Йоан Рилски избира пътя на отшелничеството в Рила планина и напуска манастирската среда. Той живее в пещери и скални ниши, където посвещава живота си на молитва, пост и смирение. Постепенно около него започват да се стичат хора, както обикновени селяни, търсещи духовна подкрепа и изцеление, така и негови ученици, привлечени от чистотата на вярата му. Макар самият той да е търсил усамотение, Йоан се превръща в духовен водач, чиито съвети и наставления оформят цяло поколение монаси.

Учениците на свети Йоан Рилски, привлечени от неговия пример, постепенно създават общност около мястото на неговото усамотение. Това е началото на Рилския манастир, който с времето ще се превърне в най-големия духовен и културен център на България. Манастирът не е просто религиозно средище – през вековете той ще играе ключова роля за съхранението на книжовността, просветата и националната идентичност на българите.

“Въпреки че монашеството и монашеското отшелничество е било известно и утвърдено в България, още от традициите на Преслав, именно св. Йоан Рилски става този, който оглавява това наше монашеско отшелничество и със своите чудеса, които извършва още приживе и след смъртта си, успява да стане един духовен покровител на целия православен свят, където той е известен. В България обаче имаме небесна и земна прослава на св. Йоан Рилски Чудотворец, което е особено благоволение към нашия български народ”, казва доц.Екатерина Дамянова, рък-л отдел "Богословие" в Богословския факултет на СУ "Св.Климент Охридски".

Относно това, че чисто исторически св. Йоан е живял по времето на св. Цар Борис I Покръстител, цар Симеон и Петър I, според доц. Екатерина Дамянова, дори и да има такава доказана връзка, когато човек минава в монашеския подвиг, когато той се отдалечава от този свят, той преустановява тези връзки и те вече не са толкова на преден план.

“Един духовник, който е оценил своето жителство и погледа си към небесния Йерусалим и затова дори и да има родствена връзка, няма да има тази близост и приятелство, които очакваме”, допълва тя.

Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл.