Милена Дренчева е от новите възрожденци в Малко Търново

Милена Дренчева е Магистър по "Социално консултиране и психология. Има квалификации по библиотекарство, читалищен мениджмънт и управление на читалищната дейност. От 2008 година е секретар на читалището в Малко Търново. Автор е три книги: Първата "Звездец, прероден от легенди" издава докато е секретар на кметството в най-голямото село в община Малко Търново, за втората "Анекдоти и весели случки от миналото на малкотърновци" ползва събраното от Никола Карагеоргиев и дописва  нови истории, третата "Светилникът на Странджа" посвещава с любов на 110 годишнина от основаването на читалището в родното си Малко Търново. В сборника са поместени спомени на самодейци, на самобитни странджански обичаи и традиции и кулинарни рецепти. В момента работи върху следващата. Тя ще е за живота на Вълчан Войвода. Проучва и издирва народни песни и легенди за славния войвода проявил готовност да откупи със злато свободата на поробена България.

Милена Дренчева е жена с огнен темперамент. Родена е в началото на август, във времето на царствената зодия Лъв. Творческият усет и помага всяко начинание да се увенчае с успех. Обича да работи в екип и не натрапва лидерството си. На 27 юли, когато православната църква почита Свети великомъченик Пантелеймон, наричан от народа Пантелей пътник, прелетните птици започват да се събират на ята за дългия си път, и кръстените с имената Пантелей, Панчо, Панка, Милена Милчо, Милица, Добриян, Добра, Добрин и Добрина празнуват имен ден, секретарят на 111 годишната културна институция и деен организатор на Фестивала на занаятите "По малкотърновски - от извора на Странджа" беше специален гост в предаването "Моята неделя". Тя разказа, че през 2011 година, след като читалището кандидатства към Платформа АГОРА по проект "Активни граждански общности чрез читалищата в България" се ражда идеята за Фестивала на занаятите.

Филмът „Капитан Петко войвода“ е заснет от известния български кинооператор Димо Коларов. Той е родом от Попово и след завършването на продукцията дава идеята носиите да бъдат предоставени за съхранение на Дружеството на тракийските българи в село Светлен, Поповско. Заради условията за поддържането и запазването им по-късно са предадени на Историческия музей в град Попово.