Кой е старозагорецът, върнал орден на черногорския крал

Балканските войни са време за гордост и опиянение, но и време за разочарование и покруса за цял един народ.

През лятото на  1912 –та година  България печели една след друга победи на фронта. Но военните успехи на малката балканска страна не влизат в сметките на Великите сили. В сметките им не влизат и анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, още по-малко пък обявяването на независимостта на България.  Така, преди едната война да е завършила, започва втора – в която един срещу друг се изправят доскорошни съюзници, братя славяни.

Междусъюзническата война  донася  крах на надеждите, че  идва времето в което земите, в които живеят българи ще бъдат обединени в една държава.  И макар че Междусъюзническата война е и времето на Първата Национална катастрофа за страната ни, народът ни не губи духа си.

През есента на 1913-та година старозагорският търговец Никола Хаджистанев отказва да приема наем за дюкяните си от всички наематели, участвали в Балканските войни през 1912-та – 1913 –та година.  А друг един наш съгражданин пък намира сили да пише на черногорския крал. И да му върне ордена "Княз Данило", връчен му лично от тогавашния владетел на Черна гора  за принос към общославянската идея.

Тази история под Липите разказва тъкмо за този човек - даскал Петър Иванов.  Един от първите старозагорски поети през Възраждането, сътрудник на редица вестници и списания,  автор на няколко драми, преводач на  книги.  Участник  във Втората Българска легия, общественик, даскал, родолюбец.  Роден е през 1847 година в Ески Загра . В родния град получава и основното си образование. 

На 5.10 1912 година даскал Петър Иванов е сред хората, посрещнали наред със старозагорския митрополит Методий Кусев княз Фердинанд в Стара Загора. .

Поражението на България във втората Балканска война донася на Петър Иванов много мъка и болка. Защото за него тя е предателството на доскорошните съюзници на България е крах на славянската идея. Именно  тази фраза използва Иванов в писмото си до черногорския крал, в което го уведомява, че му връща връчения преди две десетилетия орден за принос тъкмо към общославянската идея.

Даскал Петър Иванов умира в Стара Загора на 2 февруари 1927 година. Но стореното от него остава и прехвърля границите на времето. За да е пример на поколенията що значи да любиш род и родина.