Мария Степанчева – пазител на „черното злато“ на България

В чирпанското село Димитриево се намира най-голямата ферма за биволи у нас. Вече 24 години Мария Степанчева, зооинженер и председател на Асоциация на биволовъдите в България, управлява крупното стопанство. Началото е поставено със 150 биволи, а днес наброяват почти 800. Степанчева признава, че става биволовъд по неволя. По онова време тя ръководи отдел в Селекционния център по животновъдство в Стара Загора и подготвя експорт на животни за Филипините, където политическа криза проваля сделката. Поема грижите за стадото и така започва частен бизнес. „В основата на успеха стоят знания и упоритост“, споделя от дистанцията на годините Степанчева. Днес малкото стопанство се е превърнало в голям семеен бизнес и пример за устойчивост и професионализъм в биволовъдството. Там работят 15 души, като трима са от Узбекистан и се отличават като съвестни и отговорни работници. Позитивният опит с тях я мотивира да обмисля наемането на още служители от бившата съветска република в бъдеще.

Финансовата подкрепа от държавата и Европейския съюз за биволовъдството е крайно недостатъчна. Средно на година субсидията за едно животно възлиза на около 1000 лева, което не покрива разходите. Още по-съществен е проблемът, че помощта обхваща само биволите в зряла възраст, т.е. след третата година, когато животното става продуктивно. Значително по-малко е подпомагането за младите видове.

Мария Степанчева е категорична, че отпусканата субсидия не покрива загубите, които търпят стопанствата. Поради тази причина през последните години се наблюдава сериозен отлив от биволовъдството и говедовъдството у нас. Все повече малки ферми са принудени да затворят, а други оцеляват, продавайки биволско мляко на занижени цени – често колкото кравето.

Според нея политиката, която се води в Европейския съюз не е правилна. Тя изрази мнение, че новата Обща селскостопанска политика (ОСП) е в грешна посока и може да доведе до ликвидиране на животновъдството не само в България, но и в цяла Европа.