Адвокатът Лазар Владиславов отразявал в пресата спектаклите на операта

Вековната история на първата извънстолична опера е свързана с имената на много личности. По-голяма част от тях познати и останали в паметта на публиката, а други забравени в летописните й страници. Един от тях е Лазар Владиславов. Роденият през 1897 година в село Чанакча, на 30 километра от Цариград, има нерадостната съдба на  бежанец принуден  да напусне родния край. След много несгоди се установява в Стара Загора. Завършва гимназия „Иван Вазов“ в града. По време на Първата световна война е мобилизиран и тежко ранен. Отличен с орден за храброст.

През 1922 година завършва Юридическия факултет на Софийския университет и започва работа като адвокат в Стара Загора. Създава семейство, в което отглежда с любов трима сина и една дъщеря. В приятелското обкръжение на Лазар Владиславов са оперния певец Стефан Македонски, композиторите Петко Стайнов, Любомир Пипков и Веселин Стоянов, оперния режисьор Драган Кържиев и солистите в оперната трупа на Стара Загора.

През 1944 година, когато се създават адвокатските сдружения, е избран за председател на Адвокатския колектив в Стара Загора и за председател на обществени начала на Старозагорската опера.

Ревностният ценител на музикалното изкуство и радетел за преуспяване на оперното дело в града години наред пише дописки за представленията и активно работи за привличането на млади певци и полагане основите на бъдещата професионална опера.

Чуйте спомените му: