В зенита на своя талант Елисавета Йовович стъпва на Старозагорска сцена

"Колкото и откъснато от политическия живот да е съществуването на една оперна трупа, 1944 година, е преломна  и за живота на старозагорските оперни ентусиасти. Те дочуват гръмогласния рев на войната през звуците на "Фауст" от Гуно- нейната премиера на 18 май се прекъсва от тревожните сирени и публиката, препълнила малкия салон, както и участниците, облечени в сценичните си костюми, търсят убежище в най-близкото скривалище.

Промените в живота на трупата настъпват още в първите месеци след идването на новата власт. Дългият, изпълнен със самоотверженост и любов към оперното дело път на старозагорци е оценен. Независимо от затрудненията в редица области на стопанството, държавата отпуска субсидии на провинциалната оперна трупа.

В тези първи месеци Старозагорската общинска опера била оглавена от Отечественофронтовски комитет, който незабавно отправил молба към Министерството на пропагандата, финансите, просветата и социалните грижи, да бъде направена Старозагорската опера клон на Софийската. Предлагали да се назначат на щат в Софийската и да се командироват в Старозагорската опера певци, оркестранти, хористи, които да образуват основното й ядро. Предложението съдържало точни изисквания за бройките - 16 за хора и 20 за оркестъра. А към четиримата солисти, с които трупата разполагала молели да се назначат още толкова.

В тези години, от 1945 до 1947 решаваща роля за укрепването на трупата изиграва работата на творци от ранга на режисьора Драган Кържиев и певиците Елисавета Йовович и Катя Спиридонова, и тримата командировани от София в Старозагорската опера.", пише в книгата си "Първата извънстолична опера" Румяна Апостолова.

Елисавета Йовович е на 44 години, в зенита на своя талант, когато стъпва на Старозагорска сцена. Тя поставя изпълнителски еталони в партии като Чо Чо Сан, Гергана, Маргарита. Впечатлението, което прави от сцената, е неотразимо и критиките от тези годиниса изпълнени със суперлативи. "Образите на Бътерфлай, на Маргарита, на Виолета, които г-жа Йовович ни дава чрез голямото свое изкуство, ще останат завинаги запечатани в паметта на зрителя. Височините на нейния глас долавяме като писък на душата, а низините крият толкова драматизъм, че вълнуват издъно душите и завладяват с психологически правдиво изразено чувство" - пише в рецензия, публикувана във вестник "Септември" през 1946 година.