Православната църква почита свети Димитър Солунски Чудотворец

Православната църква чества паметта на един от най-почитаните светии - великомъченик Димитър Солунски Чудотворец.

Мъдър и храбър воин, поставен на висок пост в управата на Солун, Димитър непоколебимо приел мъченическа смърт за вярата през 306 година.

Църквата го нарича Мироточиви заради благовонното миро от мощите му, засвидетелствани и с чудотворна сила.

В българските традиции Димитровден бележи края на стопанската година. Това е денят, известен и като "Разпус", когато сезонните работници като ратаи и овчари приключвали своите договори, получавали заплащането си и се уговаряли за следващата година. Народните вярвания са богати и разнообразни. Едно от тях гласи, че ако в нощта срещу празника луната е пълна, пчелните кошери ще са пълни с мед. В някои райони на страната се следи кой ще е първият гост в къщата - ако е добър и заможен човек, годината ще е плодородна и успешна.

В народния календар са характерни и трите дни след Димитровден - тъй наречените Миши дни.

Култът към Свети Димитър има ключово значение и за българската държавност. През 1185 г., на 26 октомври, в новопостроената в Търново църква "Св. Димитър", братята Асен и Петър обявяват въстание срещу византийската власт. Светецът е избран за покровител на борбата им, която завършва с възстановяването на българската държава и началото на Второто българско царство.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Митко, Митра, Драгомир и техните производни. Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Болярово, Видин, Айтос и Радомир. Професионален празник е на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.