Непосредствено след одържавяването на Старозагорската опера изгрява звездата на Миньо Минев, за да освети едно уникално в своята интензивност, значимост и жизненост творческо дълголетие която се задържа на хоризонта.
Миньо Минев започва работа в Старозагорската общинска опера още през 1943 година, като хорист. През 1948 напуска заеманата от него служба на банков чиновник и е назначен в солистичния състав на театъра. Учи пеене при баритона и вокален педагог Стойко Диков, а после и при Петър Райчев. В актьорско отношение работи съвместно с Драган Кърджиев.
През 1950 младият певец пресъздава образа на Белмонте в „Отвличане от Сарая“ и критиката го приветства. Една година по-късно на Първия национален преглед в София певецът привлича погледите на специалисти и публика с представянето си. През 1955- 1956 е изпратен на едногодишна специализация в Москва, където работи с диригента Борис Хайкин и режисьора Борис Покровски.
Завърнал се в родината Миньо Минев продължава да пее на сцената на „своя“ театър, като в същото време е един от най-често канените по оперните сцени тенори.
През тези над три десетилетия творческа дейност Миньо Минев пресъздава около 50 централни роли, участва в стотици спектакли. Като Алфред излиза на сцената 200 пъти, като Пинкертон участва в 100 спектакъла на Бътерфлай. Той е неизменният Алмавива в "Севилския бръснар" и дългогодишен изпълнител на ролята на Никола в „Гергана“ на Маестро Георги Атанасов. През 1975 година в постановката на тази опера, с която започва историята на първия извънстоличен оперен театър, и с която се отбелязва 50 тия й юбилей Миньо Минев отново изпълнява партията на Никола с певческа и актьорска свежест, пример за най-ярките постижения на първия тенор в театъра.
„Дългият артистичен път на певеца, съхранената свежест на гласа му са пример за силата на онази огромна енергия, която, захранвана от дългогодишната връзка със сцената, е в състояние да се противопостави на ерозията на биологичната ерозия“ – пише за първия тенор на операта в книгата си „Първата извънстолична опера“ музиковедът Румяна Апостолова.
В едно от интервютата си певецът споделя: „На тази сцена, тази публика и този град дадох всичко, което нося в себе си: душата си, любовта си. Винаги съм давал всичко от себе си, винаги съм търсил максимума във всеки спектакъл. Никога не съм пестил сили, никога не съм бил само рутиниран професионалист. А какво съм получил? Струва ми се, че това това, което съм получил, е равностойно на това, което съм дал: на тази сцена, получих възможност да се изградя, да израстна, да стана певец и артист; от публиката получих любов и признание, от града – уважение и почит“.
Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд Култура – Национален план за възстановяване и устойчивост.