На 1-ви ноември - в Деня на народните будители отдаваме заслужена почит и признание на хората, запалили огъня на родолюбието, знанието, просветата и грижата за хората, природата, традициите и обичаите, благодарение на които сме се съхранили като народ и като нация, като държава.
Една от най-щедрите благодетелки, общественички и учителки на Стара Загора след освобождението е Теофано Попова. За мнозина от старозагорци, доскоро името й беше познато от едноименния дом за сираци, или "деца, лишени от родителски грижи", както бе именуван преди да бъде закрит.
Коя е Теофано Попова? Родена е на 20-ти март 1856 година в Ески Заара в семейство на православни родители: Нено Тодоров и Милка Тодорова. Бащата еабаджия, но знае няколко езика и води Теофано, когато е на 5годинки в Девическото училище на голямата възрожденска учителка Анастасия Тошева. Малката Теофано бързо се учи и се възхищава на всяко ново знание и на всеки от своите учители", разказва д-р Стоянка Коева в своята книга посветена на видната старозагорка. Продължила образованието си в класното училище, което завършва на 14-годишна възраст е назначена за учителка в него с благословията на Анастасия Тошева.
Скоро след това се омъжва за Васил Д. Папазоолу (Попов) от виден и богат старозагорски род - на Димитъ Папазоолу, който е и училищен настоятел. От брака им се раждат две момчета – Димитър и Васил.
Семейството бяга в Свищов преди да започне Руско-турската освободителна война, където на чист руски език тя посреща княз Александър II./Тя знае 6 езика/.
След Освобождението, семейството се завръща в Стара Загора, тя е бременна с второто си дете, но съпругът й Васил умира от разразилата се епидемия в града. Осем месеца по-късно тя ражда сина си Васил, кръстен на покойния си баща. За да не „…посегне на останалия от покойния ѝ мъж имот, Теофано Попова се отдава на учителствуване…“в Казанлък, Севлиево и Солун, разказва д-р Коева. През 1894 г. е назначена за учителка в Девическата гимназия в Стара Загора.
" През 1899 г. създава в родния си град Благотворително дружество „Добрий Самарянин“, отткрива сиропиталище и старопиталище. Сама обикщаля с файтона да събира и отвежда в Стара Загора децата сираци, най-малките ги води вкъщи за да ги изкъпе и да ми даде майчина утеха", продължава разказа Стоянка Коева. Запазените отчети на благотворителното дружество показват строга отчетност на всички дарения и нейната находчивост, настойчивост и енергия с които създава и поддържа тази институция чрез благотворителност. Тя отдава цялото си сърце и голямата си любов и грижи на сираците. Но получава от съдбата последния тежък житейски удар: нейният 25-годишен син, Васко, който е завършил висше образование в Австрия, издател и редактор е на сп. „Бранище“, радетел на запазване на българските гори,лесничей в Родопите, е убит. "Теофано Попова отива сама да прибере тялотно на сина си - и докато тя се прощава с него, той се прощава н горите в Родопите".
За да се събере и да продължи напред, започва да пише: пише няколко драми с исторически сюжети, сред които се откроява „Старозагорското въстание от 1875 г.“ През целия си живот пише и изнася сказки с християнска тематика: за брака, за тайнствата на православната църква, за значението на постите, за силата на молитвата и много други.
През 1927 г. урежда своето завещание, с което оставя цялата си собственост (чифлика в с. Малко Кадиево, 300 дка ниви, пасбища около него, над 40 дка гори край с. Могила и т.н., приложен е дълъг списък) на сиропиталището в родния си град. Умира на 18 януари 1929 г., след един достоен и борбе живот - пълен с много изпитания, загуби и трудности, но отдаден на децата и хората без близки и дом, живот в който голямото й и щедро сърце бие за другите с любов и топлина...
Личният ѝ архив се съхранява във фонд № 555К в Държавния архив в Стара Загора. Той се състои от 34 архивни единици от периода 1875 – 1929 г.