Ръката на 17-годишен младеж от Хасково бе спасена в Клиниката по ортопедия и травматология на ИСУЛ

Ръката на 17-годишно момче от Хасково беше спасена от специалистите в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ след серия операции и борба с тежка инфекция, продължила година и половина.

След сбиване с връстник, момчето получава счупване на двете кости на лявата предмишница. То е лекувано оперативно в Хасково, като счупването е наместено и фиксирано с плаки и винтове и гипсова имобилизация за два месеца. След отстраняване на гипса обаче, се установява инфекция, в резултат на която счупването не е зараснало, а част от костта на ръката е изгубена.

Около шест месеца след инцидента, пациентът постъпва за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където успешно е излекуван нови 6 месеца по-късно.

Как е протекло лечението, какви са били най-големите рискове и предизвикателства предвид факта, че е съществувала реална опасност пациентът да загуби ръката, дори живота си?

"Момчето беше в тежко състояние, заради инфекцията счупването не само не беше зараснало, но и имаше изгубена кост. Костно-ставните инфекции са много трудни за лекуване, има реален риск от загуба на крайника или до загуба на живот", поясни д-р Радоил Симеонов, ортопед – травматолог,  част от екипа, в който са били също началникът на клиниката доц. д-р Георги Георгиев и д-р Атанас Панев.

Състоянието на младежа се нарича остеомиелит.

„За щастие пациентът се поддаде на антибиотичното лечение. Ние работим и с Референтната лаборатория по заразни и паразитни болести. След това трябваше да се справим с незарастването на костите и с костната загуба“, разказа д-р Симеонов.

След отстраняването на имплантите от костите, е извършено щателно почистване на всички възпалително-изменени тъкани. Костният дефект (липса на костна тъкан), образуван в следствие на възпалението, се замества с т.нар. антибиотичен спейсър. (Изделие от полиметил метакрилат, натоварено с антибиотици, които се излъчват постепенно в огнището на инфекцията и предпазват костта от последващо скъсяване.) Незарасналите кости се фиксират с външен фиксатор.

Постоперативно сe прилагат антибиотици спрямо микробиологичното изследване за срок от два месеца.

На втория етап от хирургичното лечение поставеният антибиотичен спейсър се отстранява и липсващата костна тъкан, около която вече няма инфекция, се замества с костен присадък.

Шест месеца след втория етап от хирургичното лечение рентгенографски се установява пълно зарастване на счупванията и запълване на костния дефект. Функциите в лакътната и гривнената стави са възстановени. Въртеливите движения на предмишницата и ръката обаче, за съжаление, ще останат трайно ограничени.

Медицината у нас разполага със всички съвременни средства, с каквито разполагат по света по отношение на костното заместване, коментира д-р Симеонов.

Освен лекар ортопед - травматолог, д-р Симеонов е преподавател в Медицинския Университет, асистент в катедра „Ортопедия“. Работи и към Българската Академия на Науките по различни научни проекти. Някои от тях - тези на тема „Костни дефекти и костно заместване“ работят за настоящето, а други като  „Стволови клетки и биопринтиране“ са част от бъдещето и се очаква да се прилагат масово в практиката след 20 – 30 години. Засега още за тези две направления не е изработена и законова рамка.