За Любомир Пипков старозагорската постановка на "Момчил" е най-добрата

Любомир Пипков е син е Панайот Пипков, един от първите български композитори, автор на химна за светите братя Кирил и Методий - „Върви, народе възродени“. Като малък учи пиано при видния наш педагог проф. Иван Торчанов. Още в ученическите си години проявява творчески заложби. Автор е на няколко произведения, между които и Вариации за пиано.

През 1926 година Пипков заминава за Париж и постъпва в реномираното музикално-учебно заведение „Екол нормал дьо мюзик“. В продължение на шест години учи пиано при Ивон Лефебюр и композиция при Пол Дюка. Завършва с отличие образованието си и се завръща в България. По това време е създал Струнен квартет №1 - първата творба от този вид в българската музика, която и до днес заема челно място в този жанр на музикалната ни литература.

Освен това вече са изпълнени неговата Соната за цигулка и пиано. Клавирното му трио и редица песни, някои от които по своята идейност насочват развитието на песенната ни лирика по нов път.

След завръщането си в родината Любомир Пипков постъпва в Софийската народна опера. Първоначално е диригент, а по-късно и директор на културната институция.

През 1934 година завършва голямата си вокално-инструментална творба „Сватба“ по текст на Никола Фурнаджиев. Три години по-късно се изнася неговата първа опера — „Янините девет братя“, предизвикала силно раздвижване в музикалните и културни среди.