Българо-германските икономически отношения: отлични днес и още по-силни с еврото

Гост в предаването „60 минути повече бизнес“ на Радио Стара Загора е г-н Матиас Денер, ръководител на икономическия отдел в Посолството на Федерална република Германия в София. Разговорът е посветен на инвестиционния климат, еврото и българо-германските икономически отношения.

- Г-н Денер, каква беше 2025 г. за българо-германските икономически отношения? 

 

- Българо-германските икономически отношения са отлични от десетилетия и 2025 г. беше още една прекрасна година за тях. Немските инвеститори в България са много доволни от бизнеса си тук, а най-доволни са от многото мотивирани и квалифицирани  хора, които работят за тях тук. И на хоризонта вече наблюдавам първите предимства от въвеждането на еврото. С еврото, България ще бъде още по-привлекателна за инвеститорите от Германия.

 

- Имаше ли нови германски инвестиции и кои сектори в България са най-привлекателни?

 

 - През 2025 г. видяхме нови проекти за инвестиции в България – например сътрудничеството на Райнметал с ВМЗ Сопот, но има и други нови проекти, които не са били толкова видими. Най-голямата сила на немската икономика е в малките и средни предприятия, и за това имаме много фирми от Германия тук. Поради тази причина Германо-Българската индустриално-търговска камара има толкова много членове – повече от 600. Те са от почти всички сектори. Много немски предприятия тук са в сферата на информационните технологии, имаме и доставчици от автомобилната индустрия, и мисля, че всички българи познават големите търговски вериги от Германия. Но има и много други сектори, които са само малко познати. В Германия имаме много специализирани фирми, ние ги наричаме скрити шампиони, и за много от тях България е интересна, защото има индустриална база, квалифицирани хора и е член на ЕС с лесен достъп към световните пазари.

 

- С какви основни предизвикателства се сблъскват германските предприемачи у нас? 

 

- Разбира се, всяка компания има своите проблеми, това зависи от различни фактори. Но има един проблем, който ги обединява, и това е да намерят и обучат нови служители. Демографската криза е най-голямото предизвикателство тук. Но мисля, че българското правителство и другите български институции са наясно с това, и имат много идеи за решение на проблема. Много се радвам, че има и българи, които са работили в Германия, и сега се връщат тук. Това е много положително развитие. Всеки човек, който е живял и в Германия, и в България, подсилва българо-германските отношения.

Тук има и проблеми извън демографията, но има и силни институции, за да ги решат. Вече споменах камарата, а и правителството също много помага, ако немски инвеститори имат проблеми.

 

- Какво е Вашето мнение за проектобюджета за 2026 г.?

 

- От наша страна, има само един важен въпрос, когато говорим за българския бюджет – дали българските финанси спазват общите европейски правила. Доколкото аз знам, това е така. И за нас беше изненада, че проектобюджетът накара толкова много български граждани – и особено млади хора – да излязат на улицата. Фактът обаче, че протестиращите изразиха мнението си по изцяло демократичен начин, като демонстрираха мирно и поискаха промяна, е нещо, което можем само да аплодираме. Отличителна черта на едно демократично правителство е да откликне на този призив на народа, да го приеме сериозно и да го уважи.

- Членството в еврозоната ще направи ли България по-привлекателна за капиталовложения и защо?

 - Единната валута създава увереност, че парите могат да бъдат прехвърляни по всяко време без значителни разходи или валутни рискове и че инвестицията е сигурна. Освен това въвеждането на еврото е печат за одобрение на финансовите институции на страната, която е оторизирана да го приеме. Трябва да разберете, че много фактори играят роля в инвестиционните решения и валутата е само един от тях. Но тъй като решенията за или против дадено местоположение често са много близки, валутата лесно може да се превърне в решаващия фактор. Това е най-важната причина, поради която въвеждането на еврото има голямо значение за инвестиции в България.

 

- Смяната на една валута с друга е преломен исторически момент за едно общество. Какъв беше преходът в родната Ви Германия? Какво си спомняте?

 

- Аз си спомням много добре. Тогава, бях студент в град Пасау, точно на границата с Австрия. За това аз веднага видях предимствата на еврото в ежедневието си – животът беше по-лесен в граничните региони. И за хората, които пътуваха много в Европа, това естествено имаше много предимства. Аз също обичах да пътувам до много европейски страни по онова време и – както много от моето поколение в Германия – оценявах колко по-лесно стана. Разбира се, имаше много резерви и опасения, че всичко ще поскъпне, но с малки изключения тези страхове се оказаха неоснователни. Цените на някои стоки дори паднаха, защото хората започнаха да сравняват цените в Германия с тези в съседните страни онлайн, което естествено оказа натиск върху по-скъпите доставчици. Спомням си също колко вълнуващо беше, че чрез въвеждането на еврото, можеше да научиш нещо за културата и историята на страните от еврозоната директно в собствения си портфейл – например, с Данте Алигиери на италианската евромонета, атинската сова на гръцката монета, както и специални монети, отбелязващи годишнини и т.н. Много съм доволен, че от януари хората в цялата еврозона ще могат да научат повече за България по този начин.

 

- Стара Загора е регион в преход. Как германският модел за подкрепа на въглищни региони може да бъде адаптиран тук, така че промяната да доведе до нови индустрии и стабилна заетост?

 

- Именно това обсъдихме на климатичния диалог в Стара Загора на 2. декември. Има много области, в които Германия и България могат да се учат една от друга в процесите си на структурна трансформация, тъй като структурната промяна далеч не е завършена и в Германия. Една такава област със сигурност е правителствената подкрепа на множество нива. На ниво  ЕС - програмата „Справедлив преход“ например подкрепя региони със структурна трансформация в целия ЕС. За да бъде успешна такава подкрепа, са необходими и перспективи и идеи за това, как регионът може да се развива. Дискусии като тази преди известно време в Стара Загора служат за тази цел. В Германия за регионите със структурна трансформация е особено важно всички засегнати групи да бъдат чути и да се открият нови възможности за всички. Традиционните работни места в енергийния сектор не само трябва да бъдат заменени от работни места в сектора на зелената енергия, но и в други области, като инфраструктура, образование и изследвания или туризъм. Ключовият момент е: регионите със структурна трансформация имат толкова много да предложат, много повече от енергетика. Регионът на Стара Загора например има много дълга, успешна история преди въглищата да станат енергиен източник, и ще има успешно бъдеще и след края на въгледобива.

 

- В духа на настъпващите Коледни празници какво е Вашето послание към българите?

 

 - Желая весели празници на всички, весела Коледа и всичко добро за новата 2026 година! И, разбира се, на 1. януари – добре дошли в еврозоната!