Не е добра среда за бизнес отсъствието на дигитализация в държавата

"Не можеш да вкарваш дигитализация във фирмата, а на държавно или на общинско ниво тази дигитализация да я няма".

  Това заяви в 60 минути повече бизнес Мария Жекова, управител и съсобственик на компанията за производство на гъвкави полимерни фолиа и опаковки за индустрията и хранително-вкусовата промишленост. 

"Отиваш за някакъв документ в общината – говоря за документ за сгради или активи във фирмата, и  те започват да ти искат: дай нотариален акт, дай разрешение, дай акт 16. Тези неща трябва те да си ги търсят, те да си ги намират. Чакаме и искаме да вкараме работници от Узбекистан. От "Миграция" казват – дайте документ за липса на данъчни задължения. Говорим за дигитализация, говорим за електронно правителство, ами вземете си от НАП  справката за данъците. Това, че системите не са свързани, не е благоприятна среда за правене на бизнес", посочи Мария Жекова.

В компанията на която тя е управител и съсобственик, към момента работят 230 души. Около 10 процента от персонала са работници от така наречените " трети държави", а Жекова споделя, че очакват още петима души.

"Купихме преводачи, само с телефоните комуникираме, имаме от много държави от - Шри Ланка, Узбекистан, Украйна, Гана – един бивш футболист, той отиде в Европа. От Шри Ланка дойдоха високо образовани хора, много бързо се научиха, две години по-късно са вече старши оператори на машини. От Непал идват много необразовани хора, имат друга писменост, не познават арабските цифри. Наложи се да правим таблици – например "едно" как е на китайски или на непалски, как е на български. Но от друга страна, знаете – непалците от феодализма скочиха много бързо във високите технологии. Даже лятото имаха преврат и си избраха за президент изкуствен интелект. Сега пак имаха преврат и вече имат физически президент. Бързо се учат, бързо бързо, но за нас са си разходи", споделя още Жекова.

"Някои колеги и мои познати казват, че когато наемаме хора от трети държави, едва ли не не сме патриоти и изневеряваме на себе си. За нас обаче тези хора са начин да оцелеем, защото проблемът с работната ръка е сред най-острите за бизнеса в България, а и не само в България.  Младите хора, които сега трябва да търсят работа, болшинството от тях са в чужбина. От тези, които останаха, има много умни деца, но проблемът е, че са някак откъснати, не познават работата и нямат интерес, някак не им се работи.  В същото време средната възраст на хората в нашата компания вече е 40 плюс години. А това вече е разлика в поколенията. Имаме нужда от младите хора, затова и решихме, че от догодина в нашата компания ще стартираме такава програма - за да ги привлечем. Това е много важно, трябва да го направим сега,  защото в противен случай  пропастта между поколенията ще остане още по-значима", подчертава Жекова

Като трудна и пълна с предизвикателства определя тя отиващата си 2025 година.

"Ние сме експортна фирма и заради това може да се каже сме като огледало на случващото се в икономиките в Европа. Ако до 2018 година Германия купуваше 25 процента от продукцията ни, сега на немския пазар реализираме около 5 процента. Клиентите ни остават основно на Стария континент - Белгия, Дания, Нидерландия. 

Трудни и предизвикателни бяха първите три месеца на годината - заради инфлацията, непрекъснато променящите се цени и трудната логистика. Установихме че клиентите са поръчали същия размер като продукция, сравнено с тримесечието на 2024, но са "раздребнили" поръчките си.

Трите основни пера на разходите ни са транспорт, електроенергия и заплати. По отношение на международния транспорт няма как да влияем.   Напрактика внасяме суровината от нидерландските пристанища, караме насам на 150 евро и връщаме обратно на същата стойност. Трудно е, печелим с качеството пред конкуренцията. За съжаление, няма как да актуализираме цените на продукцията – тя се определя от борсата в Лондон - индекс на полимерите и процент към  него и клиентитего знаят, обясни Жекова

Участваме в европрограми, искаме да постигнем по-голяма дигитализация, въвеждаме машини с управление в облак. В момента работим по два проекта – първият ще ни позволи да произвеждаме специални чували, които работят с вакум машина, Ползват се в санаториуми, болници хосписи за стари хора за събиране на отпадък, на памперсите най-вече. С вакуум се изсмуква въздухът от чувала, става малко гарабитен и няма никаква миризма. Очакваме това производство да стартира в средата на 2026 година.  

По втория проект очакваме доставка на машина, която ще ни позволи да автоматизираме производството на чували за месарската промишленост.  Те, още на конфекциониращата машина, която ги произвежда, се нанизваме на едни тръбички.  Сега го правим допотопно – нанизваме чувалите ръчно, с един поялник се разширява тръбичката в единия край, за да не паднат чувалите. С новата машина това ще бъде избегнато, ще се повиши двойно и производителността. А ползата за големите месарски предприятия от нашия продукт – те спестяват до 25 процента от труда и времето на оператора при клиента. Стойността на проекта е 800 000 евро", разказа още Мария Жекова.