Бъдни вечер е!

24 декември е особено почитан ден от православните християни. Днес те се подготвят духовно - чрез пост, изповед и молитва, да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото рождение.

В нощта срещу Рождество Христово, в една пещера около Витлеем, където овчари прибирали стадата си, се е родил Иисус Христос. В небето засияла необикновена светлина, явил се ангел, който известил на намиращите се в близост пастири добрата вест, че се родил Спасителят на света.

Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, коята обикновено се слага на земята, върху слама. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенеца. Народните обичаи повеляват гозбите да са постни, а броят им да е нечетен. Бройката им е 7 - колкото са дните на седмицата или 9 - колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят и 12 ястия - колкото са месеците в годината. Обикновено стопанката на къщата приготвя питка, сарми, боб, варено жито, чушки, баница с тиква, ошав и др.В питката се слага пара.  Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче винаги е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На трапезата се седи дълго и никой не била да става. Ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, катоотрупано с плодове дърво. Накрая всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.

По стара българска традиция след полунощ на Бъдни вечер коледари започват да обикалят домовете до изгрев слънце на Коледа (25 декември). Вярва се, че след това този обичай губи силата си. Коледарите изпълняват коледни песни с пълно гърло, защото се вярва, че по този начин прогонват злите сили, които витаят на земята 12 дни след Коледа.

Най-възрастният коледар се избира са водач на коледарите. Стопаните ги даряват с колаци, ядки, месо, боб и железни монети.