С резервата в Белица стана добре за мечките, не и за хората

Тези дни светът загуби Брижит Бардо. Освен като киноактриса от световна величина, ще я започним и като човек с голямо сърце, приятел на животните, а този спомен има живо доказателство и в България.

На територията на община Белица се намира паркът за танцуващи мечки, създаден от фондациите " Четири лапи" и "Брижит Бардо".

Повече от двайсет години в този парк дом, сигурност и храна намират едни от най-известните танцуващи мечки на България - Марианка, Стефан, Калинка, Гошо.

Собственикът на Гошо е един от последните живи мечкадари в България. Той живее в мъглижкото село Ягода, името му е Ради Иванов.

"Гошо го взех още бебе, на две годинки трябва да е бил, ама тежеше трийсетина килограма още тогава. от нищо не съм го лишавал - каквото ядехме ние, такова и той, беше член на семейството.не съм го бил, не съм имал произшествия. Но ако му дръпнех аз синджира, случвало се е да посяга - как няма да ги е страх - 300 килограма мечка е това", разказва Ради.

За разлика от повечето мечкадари, когато се взема решението танцуващите мечки да заживеят максимално близо до естествената им среда, Ради сам откарва Гошо до Белица. Прави го със старата " Волга", която малко след това продава. Но макар и да са минали повече от 20 години помни деня на разделята, все едно е било вчера. 

Ради е и от малкото късметлии, които имат възможност да видят своя питомец вече в естествената му среда.  За тази среща някогашният мечкадар говори със сълзи в очите. 

"Решиха и ги взеха - бяха направили филм за нас, закараха ни в Белица. Видях го. Плеснах с ръце, извиках му: " Гошо" и той се изправи на двете лапи и изрева - позна ме", си спомня отново със сълзи в очите Ради. 

Решението танцуващите мечки да заживеят в резервата в Белица за някогашния мечкадар все още е повод за горчивина в гласа му. 

"Какво да ти кажа - срещу закона не може да се върви, ама тя ни взе хляба. Мечката, дето аз я водех ми - с нея отгледах децата, изучих ги, три къщи купих, видях България. Къде ли не съм бил -бях звезда, а виж ме сега къде живея" - показва с ръка около себе си Ради.

Днес той обитава кирпичена къщурка в Ягода. За да оцелява прави гъдулки и дървени лъжици

"Мога и за 50 лева да я продам, ако съм гладен" - така отговаря на въпроса ни колко струва инструментът. Въпреки немотията си, Ради е дал подслон  на двама бездомници. Трябва да сме хора, къшей хляб все ще се намери, то, онова, което не се купува, то е важното да го има", казва някогашният мечкадар

 И въпреки, че Гошо и Ради са разделени от вече 20 години, в дома на някогашния мечкадар току над леглото му има снимка. Запечетала времената в които питомец и стопанин са веселили хората по градовете и селата