За платина във въглищната пепелина се е знаело преди 10-15 години

 

"За наличие на платина в пепелината от изгорените въглища на Мини "Марица -изток" се знае поне от десетина -петнадесет години". 

Твърди го инж. Тенчо Кайраков, бивш ръководен кадър в най-голямото открито въгледобивно находище у нас и гост в предаването "60 минути повече - бизнес" на Радио Стара Загора.

През 2005 година, заедно с инж. Иван Марков и инж. Владимир Сотиров, инж Кайраков, поема постта Директор "експлоатация" на трите рудника в Мините. По думите му на база на проби от пепелината, които показват наличие на платина, през 2015 година е издаден патент за добив на редкоземни метали. След издаването на документа Кайраков прави опит да задвижи процеса чрез отговорните институции, но това така и не се случва. 

Историята 

По думите на инж. Кайраков, за наличието на ценни суровини в пепелината от въглищата се е знаело в началото на 80 те години.

"През 1982 година вече бях започнал работа и бях общински съветник в Гълъбово, когато присъствах на една среща с професор Никола Тодориев, автор на технологията за така нареченото "директно изгаряне на въглищата". Тогава проблемът беше такъв, че тогавашният ТЕЦ Първа Комсомолска, сега Брикел, тъй нареченото „Черно езеро“ се беше препълнило и пепелината създаваше проблеми не само на експлоатацията но и на живеещите в Гълъбово. И Общинския народен съвет тогава бяха поканили проф. Тодориев, Живко Живков като председател на Комитета по околна среда. Взеха отношение  всички отговорни по случая, включително  и тогавашния директор на БКС Гълъбово, който каза:  Другарю Тодориев ние сме му измислими цаката – влагаме я наместо пясък при ремонта на улиците“.

Професор Тодориев се замисли замисли и каза следното: „другарки и други, вие сте измислили, но искам да ви кажа, че в тази пепелина се намират всички елементи от последните три реда на Менделеевата таблица“", разказа инж Кайраков.

В недалечното минало 

"Превъртяха се годините, стана така че с инженер Иван Марков и с инженер Владимир Стоилов бяхме назначени за изпълняващи директори на Мини Марица Изток 2005 година и тогава ми дойде на ума за тази работа.  През това време  защитих дисертация, не на тази тема, четири години – днеска утре,  днеска утре – бяхме освободени. След като бях без работа тогава започнаха да ми минават през ума тези неща за редкоземни метали. И на една среща по повод на друга ситуация – за гипса от сероочистващите инсталации, се запознах с професор Бежков от Българската академия на науките, който тогава беше ръководин кадър там.  И заедно с моя професор Константинов направихме един екип, занесох проби от пепелината. И най-интересното беше когато Бежков ме намери една неделя по телефона и ми каза: "Тенчо, беше прав, наистина има платина".

Направихме още изследвания и се оказа, наистина че платината в пепелината съществува и то в такива разумни количества, които могат да се ползват за промишлен добив.

Подадохме заявление през 2015 година и патентът излезе и оттогава започна ходенето по мъките.  В опитите ми да пробием, да кажем за всичкото, дето има една дума, само до господ не съм стигнал", казва инж. Кайраков.

И в наше време 

На 15 януари, тази година Българският енергиен холдинг, Българската академия на науките и Мини "Марица изток" подписаха споразумение  за проучване за редкоземни суровини и критични метали на територията на трите рудника. Това споразумение е естествено продължение на вече подписания меморандум за такива проучвания между България и университета в Северна Дакота, където разполагат с технология за добив на редкоземните суровини и критични метали.

"Когато чух за споразумението, на подписването на което са присъствали и министърът на енергетиката жечо Станков, и премиерът в оставка Росен Желязков - добре е да се направят проучвания и добив за редкоземни суровини и критични метали. Но може да се провери и в патентното ведомство - там има такива неща, които ще са много полезни", казва инж. Кайраков

Предстои Българският енергиен холдинг да подпише допълнително споразумение с университета от Щатите, за да стартират реалните дейности по проучванията. Предвижда се те да обхванат и по-дълбокия трети въглищен пласт от находището.

Разговорът с инж. Тенчо Кайраков можете да чуете в прикачения звуков файл