Представят книга за Васил Левски в Стара Загора

Книгата “Васил Левски: Най-добрият ни българин“ на проф. Пламен Павлов ще бъде представена тази вечер от 17,30 ч. в зала 33 на Регионалния исторически музей в Стара Загора. Подзаглавието й е 15 истории, в които авторът изследва живота, идеите и наследството на Апостола и разглежда ключови моменти като връзките му с Раковски и Ботев, дейността му в Добруджа и Македония, както и ролята му за подготовката на Априлското въстание, подчертавайки модерното му мислене за “демократска република“, каза авторът пред Радио Стара Загора.

  Историкът е използвал в заглавието на книгата точен цитат от едно писмо на близкия съратник на Дякона Данаил Христов Попов, който в свое писмо след залавянето му възкликва: “губим най-добрия ни българин“. "Според тогавашната лексика този израз е означавал “най-големия патриот“. До скоро като се кажеше “добър българин, се имаше предвид добър патриот“, пояснява проф. Павлов.

  Книгата е издадена миналата година и е била представена досега само във Велико Търново. Поканата от Регионалния исторически музей в Стара Загора е заради големия интерес на историци, краеведи  и граждани към личността на Апостола на свободата във вашия град. “А точно в  Стара Загора младия Васил Иванов Кунчев учи в Светиниколското училище от 1855 до 1858 г., където формира възгледите си за “свобода, равенство, братство и демократска република“ под ръководството на своите добри учители Атанас Илиев и Тодор Шишков. Макар, че се смята, че Левски е формирал своя мироглед в началото под въздействието на Раковски, Любен Каравелов и Иван Касабов. Безспорно техните идеи са му повлияли, както и неговите виждания на тях…“, поясни за този период от живота на младия Васил Иванов Кунчев ученият. Като посочи стремежа на Левски от млад да получи високо образование в Русия, което за съжаление не се случва заради нарушеното обещание от вуйчо му хаджи Василий, все пак той е имал много добро образование за своето време и неслучайно във Войнягово и Еникьой като учител го помнят като добър учител. Този момент е тема на една от историите, които са посветени на дейността му като народен будител и учител  в Добруджа и  Бесарабия. Другите истории са посветени на военното му образование и подготовка в двете български легии в Белград, открития военен арсенал в дома на близкия му споджвижник хаджи Станьо Врабевски в Тетевен, което говори, че Левски и съратниците му държат  на модерното военно оръжие, на връзките му с Раковски и Ботев и бесарабските българи.

  Проф. Пламен Павлов разказа, че не е мит замисъла да бъде освободен, ако след разпитите в София го отведат на съд в Цариград с влака или с пеши конвой.  Дейци от тайните комитети в Чирпан, Стара Загора, Хасково и Пловдив замислят да формират чета, която да го освободи. В подкрепа на това той цитира факта, че когато поп Минчо Кънчев, авторът на “Видрица“ попитал “Какво ще правим като освободим Левски – турските власти ще ни подгонят?“ Един от старозагорските или чирпанските съзаклятници отговорил: “Нека всички да се издавим в Марица, само да спасим Левски! Защото нямаме втори Левски на света!“

 Стратегията на Апостола е заимствана от  апостолите на  Заарското въстание през септември 1875 г. и на Априлското въстание през 1876 г. “А след Освобождението, цялата национално-освободителна енергия се опира на неговото наследство. Доказателство за това е, че и Гоце Делчев, и Яне Сандански, и Даме Груев са най-силно впечатлени от неговата автобиография и следват неговите стъпки в борбата за освобождението на Македония, уверени, че са част от българското национално революционно движение.“, завърши проф. Павлов.