Млечният сектор под натиск

Млечният сектор в България се намира в тежка и все по-сложна ситуация, белязана от намаляващо производство, нестабилни пазари и дисбаланси по цялата верига – от фермата до търговската мрежа. Това стана ясно от интервю на Радио Стара Загора с председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров.

По думите му тревожната тенденция е, че за последните три години производството на сурово мляко у нас е намаляло с около 25%, което е пряк резултат от натрупани икономически и структурни проблеми в сектора.

Зоров подчерта, че основната причина за оттеглянето на производители е невъзможността те да работят при цени, които не отговарят на съвременните икономически реалности.

„Фермерите не могат да работят на цени от преди пет, шест, седем години без добавена стойност“, посочи той и допълни, че именно липсата на адекватно разпределение на стойността по веригата води до изкривявания на пазара.

Според него добавената стойност и печалбата в много случаи остават концентрирани в търговията на дребно, докато производителите са под най-силен натиск. Това създава напрежение между участниците във веригата и води до чести обвинения между фермери и преработватели.

Зоров коментира, че търговските вериги имат ключова роля в определянето на крайните цени, като често поставят условия за фиксирани цени за продължителни периоди от време – например шест месеца напред.

На фона на нестабилната международна обстановка това се оказва сериозно предизвикателство. По думите му фактори като геополитически конфликти, промени в цените на енергоносителите и суровините оказват директно влияние върху себестойността на производството.

„Кой може да предвиди такива резки промени в цените на петрола или газа? Това се отразява не само на транспорта, но и на всички производни – опаковки, логистика, дори разходите за труд“, подчерта той. 

Според председателя на Асоциацията на млекопреработвателите институциите не са реагирали достатъчно активно на проблемите в сектора.

Той отбеляза, че вниманието често е насочено към производителите и крайните цени, с цел ограничаване на инфлацията, но това според него има обратен ефект върху производството.

„Убива се първият по веригата – фермерът, а след това започва оптимизация на рецептури и качество“, коментира Зоров.

По думите му липсата на ефективна намеса от страна на държавата и контролните органи задълбочава проблема и създава условия за още по-голямо изкривяване на пазара. 

Зоров обърна внимание и на трудностите при износа, особено към традиционни за България пазари в Близкия изток. Военните конфликти и напрежението в региона затрудняват търговията и логистиката, което допълнително ограничава възможностите пред производителите.

В същото време нестабилността на международните пазари влияе върху цените на енергийните ресурси, зърното и торовете, което води до повишаване на производствените разходи в целия аграрен сектор. 

Като възможни изходи от ситуацията Зоров посочи два основни подхода – повишаване на изкупните цени или целенасочено подпомагане на фермерите.

Той даде за пример европейски практики при предишни кризи, при които производителите са получили допълнителна подкрепа, и постави въпроса защо подобни мерки не се прилагат и в настоящия контекст.